Уроците също въодушевяваха момчето. То не само искаше да върви по стъпките на Александър, ами направо да се въплъти в него. Не че не обичаше собствения си баща, но Бернар му изглеждаше – в сравнение с Александър – скучен и резервиран. За Александър нямаше граници; той беше едновременно навсякъде, шумен и доминиращ, изпълнен с живот.
С течение на времето обаче взаимоотношенията му с Александър се промениха. Колкото по-насериозно вземаше учителят свиренето на ученика си, толкова по-малко закачлив беше. Маестрото ставаше по-придирчив и нетърпелив. Критикуваше, присмиваше си, ръчкаше. Можеше да бъде безмилостно лишен от такт. Уроците бяха дълги, но щом приключеха, Фелдмън веднага обръщаше страницата. „Е, момчето ми, дай да изиграем една партия шах.“ Ако Клод покажеше признаци на отчаяние или роптаеше, Александър му обясняваше: „Критикувам те по този начин единствено защото се възхищавам на таланта ти. Смятам, че един ден можеш да бъдеш велик челист. Вярвам в теб“.
С писмото в ръка, Клод крачеше из хола. Разбира се, отдавна бе осъзнал, че родителите му имат необичаен брак, толкова често разделени, толкова независими. Но просто вярваше, че това е естествен резултат от културната им нагласа и абсолютната им всеотдайност към музиката. А сега излизаше, че уроците му по чело са били просто претекст за майка му да провежда тайните си любовни срещи! Настървението, с което го стимулираше да свири на чело, вероятно е било параван, начин да прикрие любовната си афера. Като си помислиш как си бе въобразявал, че е центърът на майчината си Вселена, че Фелдмън бие целия този път от Америка, за да наставлява протежето си поради неземния му талант!
Разтреперан, Клод погледна датата на писмото; о, господи – Мариана бе знаела всичко това от самото начало, още от срещата им в Бостън. Спомни си как Едит Либи му беше казала, че майка му и Фелдмън много често са й ходили на гости, как секретарката бе споменала, че Франсин предпочита тази или онази картина. Сети се и за погледа в очите на Мариана онази вечер. Тя знаеше. Навсякъде, където бе пътувал из Америка, хората знаеха за майка му и връзката й с великия челист. В Европа също, сигурно е имало клюки. Болеше го, че Бернар може да е бил наясно през цялото време и да е приемал прелюбодейството на жена си от страх да не я загуби – или още по-лошо, да не стане за смях сред консервативното си обкръжение.
Скръбта на майка му, когато Александър умря, не възбуди подозрения у него. Колко нежно я беше успокоявал, беше се възхищавал на способността й да изпитва такова дълбоко приятелско чувство. На какъв глупак го е правела! Дали щеше да напусне съпруга си и сина си, ако Александър й беше предложил? Щеше ли да избяга при него? Дали не беше чакала през всичките тези десетилетия, като се е надявала, че един ден ще съчетаят живота си? И дали Александър не е поливал непрекъснато със студена вода въжделенията й?
Що се отнася до него, Мариана може спокойно да си задържи проклетия Лебед. Сега не искаше да има нищо общо с него. Нищо общо с Александър Фелдмън или с майка си, нито пък със Сребърния лебед, с любовни връзки или бракове – интересуваше го само кариерата му, музиката и нощи на случайни сексуални похождения, когато изникнеше възможност. Беше бесен. Седна до барплота, загледан в нищото. Но след малко се изправи, стегна се и премисли. Май все още бе възможно да си промени мнението след импулсивното решение да се откаже от Лебеда. В крайна сметка той беше най-великолепният сред инструментите и си беше негов.
Същата вечер, разтърсен из основи и депресиран, Клод излезе да вечеря със Софи. Каза й, че няма да се ожени за нея. Че ще дава издръжка за детето им и ще се помъчи да бъде възможно най-добрият баща, но че не е подходящ за съпруг. Призна й, докато пиеше третата си чаша вино, че е абсолютно разнебитен емоционално.
– Разнебитен емоционално ли? – повтори тя. – Какво ще рече това? – Погледна го с пълно недоумение. Въпреки това, изглежда, разбираше, че той е искрен, защото никога досега не беше й говорил тъй открито за чувствата, които изпитва. По време на кафето й съобщи, че смята да си даде почивка, да попътува малко.
Тя го изслуша с наведена глава.