Ще трябва да каже на Клод истината. Няма да носи този кръст сама, нито пък ще спести на майка му конфронтацията, която със сигурност ще последва.
В продължение на няколко дни не можеше да се насили да яде, да свири, да излезе от къщата или пък да продължи мъчителната си задача. Обикаляше от стая в стая, от леглото до дивана, страдаше, мъчеше се да спи, докато чакаше телефонът да позвъни, да чуе гласа на Клод. Но той не се обади. Накрая отиде до Стокбридж и прати по „Федекс“ копие от писмото на Франсин в Лугано.
Нямаше си никого. Майка й, баща й, дори Зина бяха мъртви. Пиетовски се беше върнал при семейството си. Клод щеше да се ожени за Софи. Приятелствата, които имаше, се бяха разпаднали с течение на годините, откакто бе напуснала Ню Йорк, за да се грижи за Александър. Не би се доверила на малцината си познати в Стокбридж и Тангълуд. Те трудно можеха да минат за приятели.
В крайна сметка отново се залови за работа. Този път по различна причина. Включи шредера за хартия, който Александър държеше под бюрото си и никога не използваше. Започна да тъпче документи в скърцащите му зъби. Щом контейнерът му се напълнеше, тя го изпразваше в голям зелен чувал за боклук. Пиеше кафе, за да стои будна. Облечена в нощница, с дълги, изтръпнали от болка крака, изпружени напред, тя захвърляше празните кашони в антрето, където те се трупаха, пръснати като гигантски кубчета. Тъмнозелените чували пък образуваха отделна, разрастваща се купчина.
След като опразни студиото на Александър, занесе найлоновите торби, огромни, но леки, на кухненската веранда. Премести и празните кашони там. След оргията да реже на ленти всичко намерено, наследството на Александър бе сведено до записите му и колекцията от музикални партитури, обозначени с неговата пръстовка и щрих, както и коментари, които биха представлявали интерес за бъдещите челисти. Тях щеше да даде на библиотеката в Джулиърд.
Една ранна утрин, когато най-сетне всички рафтове, шкафове и стени бяха изпразнени, тя изключи охранителната аларма и излезе в градината зад къщата. Бледа светлина откъм източния хоризонт осветяваше пътя и. Приближи до неизползваемия басейн в дъното на градината и с усилие започна да върти ръждясалата ръчка, която навиваше овехтялото покривало от зебло. Празният басейн, покрит с напукана бледозелена боя, бе пълен с разхвърляни листа и блестеше злокобно на бледата светлина на зората.
Мариана започна да прави курсове от кухнята до басейна и обратно, като хвърляше кашон след кашон в обезводнената дупка. В тишината на ранното утро тъпото тупване, с което падаха кашоните, отекваше като изстрел. След това тя изпразни и чувалите, разпръсвайки ги отгоре, снежна виелица от пърхащи ленти. Лек бриз се надигна от запад.
Занесе празните чували в кухнята. Върху барплота мобилният й телефон примигваше. Имаше съобщение. От много дни никой не беше се обаждал. Пъхна телефона в джоба на стария пуловер, който бе навлякла върху нощницата си. Грабна кутията с дълги кибритени клечки от камината и парче вестник и се запъти обратно към градината. Застана на ръба на басейна, нави вестника и драсна клечка, с която го запали. После го хвърли сред нарязаната хартия долу.
Всичко пламна веднага и ярката светлина лумна нагоре. Мариана се оттегли назад към кухнята, като наблюдаваше как огънят се разраства. Горящи късчета от наследството на Александър летяха като светулки, после като фойерверки из въздуха. Те се понесоха над градината и в посока към къщата, издигаха се и падаха в лекия бриз.
Влезе вътре и се загледа в огъня през кухненския прозорец. Минаха минути, но тя продължаваше да се взира като зашеметена. О, Александър, цялото това себелюбие, цялата история, която тя подпали, изгаряше и се превръщаше в пепел. Както беше притиснала лице в стъклото, забеляза, че огънят се разпространява извън пределите на басейна, плъзва към къщата, носен от люспи горяща хартия. Големият кош с шишарки на Пилар избухна в пламъци. Огънят вече ближеше белите подпори на верандата. Пушекът се извиваше към прозорците и през отворената кухненска врата.
Изпаднала в ужас, Мариана извади от джоба си телефона и набра 911. Пламъците вече напредваха и подскачаха по верандата. Шумът беше оглушителен, кухнята също прихвана пожара.
Тя хукна по коридора към студиото на Александър, усещайки как в гърба и се блъска топлина. Ръцете и трепереха; бързо отмести картините, избута фалшивата стена и се помъчи да отвори сейфа. На бледата светлина на няколко пъти не успяваше да въведе правилно комбинацията. Когато най-сетне го стори, дръпна тежката врата и посегна към Лебеда, благодарна, че го е закачила на последния ремък, лесен за намиране. Откачи го и бутна обратно вратата. Тичешком напусна студиото и хукна към входната врата. В паниката си – докато се мъчеше да си спомни какво се предполагаше да прави по време на пожар, да стои ниско долу и да не диша дълбоко – се блъсна с челото в касата на вратата. Чу се силно изпукване.