Бухала направи завой така, че сега замъкът се издигаше пред тях. Светеха само няколко прозореца. Прелетяха точно отгоре, в посока север, и пресякоха реката. Въздухът изстина. На Джил й се стори, че различава бялата сянка на Бухала във водата под тях. Скоро стигнаха северния бряг на реката и летяха над гориста местност.
Бухала глътна нещо, което Джил не видя.
— Моля те, недей! — простена тя. — Не ме тръскай така. Почти ме изхвърли от гърба си.
— Моля за извинение — рече Бухала. — Само си хапнах прилепче. Няма нищо тъй хранително, поне за кратко време, от хубаво охранено прилепче. Да ти хвана ли едно?
— Не, благодаря! — потрепери Джил.
Сега той летеше малко по-ниско и пред тях се мержелееше голям и тъмен предмет. Джил успя да види, че е кула. „Отчасти е разрушена — помисли тя — и е обвита в много бръшлян.“ После внезапно се сниши, за да избегне сблъсъка с рамката на един прозорец, защото Бухала се провря с нея през обраслия с бръшлян и покрит с паяжини отвор. Изведнъж от свежата сива нощ попаднаха в тъмно помещение на върха на кулата. Бе доста задушно и докато се смъкваше от гърба на Бухала, разбра (както става обикновено), че залата бе препълнена. Отвсякъде из тъмнината се понесоха бухубухания — беше пълно с бухали. Почувства огромно облекчение, когато чу много по-различен глас:
— Ти ли си, Поул?
— А това ти ли си, Скруб?
— Сега мисля — почна Гладкопер, — че всички сме тук. Ще проведем заседание на бухалите.
— Буху-бух. Тъй, тъй. Тъкмо така трябва да постъпим — откликнаха няколко гласа.
— Един момент — обади се Скруб. — Първо искам да кажа нещо.
— Добре, давай, давай! — рекоха бухалите, а Джил го окуражи:
— Започвай!
— Предполагам, че всички хора тук… искам да кажа, бухали… знаете, че в младостта си крал Каспиан Десети плава до Източния край на света. Бях с него на това пътешествие заедно с Мишката Рипичийп, лорд Дриниан и останалите. Знам, че е трудно за вярване, но в нашия свят хората не остаряват така бързо, както във вашия. А това, което искам да ви кажа, е, че съм приятел на краля и ако това бухалско заседание има за цел някакъв заговор срещу него, не искам да участвам.
— Буху-бух, буху-бух! Ние също сме приятели на краля — рекоха в един глас бухалите.
— Тогава за какво става дума? — попита Скруб.
— Само за това, че ако Регентът, джуджето Тръмпкин, разбере за намерението ви да търсите изчезналия принц, няма да ви пусне да тръгнете. По-скоро ще ви сложи под стража.
— Ама че работа! — възкликна Скруб. — Нима Тръмпкин е предател? Едно време, докато плавахме, съм слушал много за него. Каспиан, искам да кажа кралят, му имаше пълно доверие.
— О, не! — обади се нечий глас. — Тръмпкин не е предател. Но повече от трийсет храбреци (рицари, кентаври, добри великани и други) са тръгвали по различно време да търсят принца и никой от тях не се е върнал. Накрая кралят заяви, че няма да позволи всички най-храбри нарнийци да загинат в търсене на сина му. И сега е забранено да се тръгва на такова пътешествие.
— Но той със сигурност щеше да ни пусне — прекъсна го Скруб. — Ако знаеше кой съм и кой ме е изпратил.
— … кой е изпратил и двама ни — намеси се Джил.
— Да, така е — съгласи се Гладкопер. — Според мен това щеше да е много вероятно. Но краля го няма. А Тръмпкин ще се придържа към правилата. Той е железен, но е глух като пън и е много сприхав. Никога не бихте го убедили, че може би сега е моментът да се направи изключение.
— Може да се очаква, че ще обърне внимание на нас, понеже сме бухали и всички знаят колко сме мъдри — каза някой, — но той е така остарял, че само щеше да каже: „Ти си просто едно пиленце. Помня те, когато беше яйце. Хич не се опитвай да учиш стария. Гръм и мълнии!“
Този Бухал доста добре имитираше гласа на Тръмпкин и навсякъде се разнесе бухалски смях. Децата започнаха да разбират, че всички нарнийци се отнасяха към Тръмпкин като ученици към сприхав даскал, от когото всички малко се страхуват, на когото всички се подиграват, но никой всъщност не го мрази.
— Колко време ще отсъства кралят? — попита Скруб.
— Де да знаехме! — въздъхна Гладкопер. — Разбирате ли, напоследък се носят слухове, че са видели и самия Аслан по островите. Мисля, че в Теребинтия. И кралят каза, че ще направи още един опит да се срещне с него очи в очи преди смъртта си и да го помоли за съвет кой да бъде следващият крал на Нарния. Но всички се боим, че ако не срещне Аслан в Теребинтия, ще продължи да плава на изток, към Седемте острова и Уединените острови, и после все нататък… Той никога не е отварял дума за това, но ние знаем, че не е забравил онова плаване до Края на света. Убеден съм, че в най-съкровените кътчета на сърцето си мечтае отново да тръгне натам.