— Не му обръщайте внимание! — настоя Глъм. — Съвпадения не съществуват. Нашият водач е Аслан. Той е бил тук по времето, когато надписът е бил изсечен от краля на великаните и вече е знаел всичко, което ще се случи. Включително и това с нас.
— Този ваш водач трябва да е голям дълголетник, приятелю! — присмя му се още веднъж рицарят.
Джил започваше да се дразни от тези изблици на смях.
— А на мен ми се струва, че тази твоя Господарка също трябва да е голяма дълголетница, щом си спомня какво е гласял стихът, когато са го изсекли — отвърна Глъм.
— Много хитро, жаборане — каза рицарят. Тупна Глъм по рамото и се заля от смях. — Уцели истината. Тя има божествен произход и не познава старост, нито смърт. И затова съм й още по-благодарен за безкрайната снизходителност към бедния смъртник като мен. Защото трябва да знаете, уважаеми, че страдам от необикновена болест и никой освен Нейно величество не би могъл да ме понася. Понася ли казах? Много повече! Обещала ми е обширно кралство в Горната земя и след като стана крал — своята ръка. Но тази история е прекалено дълга, за да я слушате гладни и прави. Ей, вие там! Донесете вино и храна за гостите ми от Горната земя. Разполагайте се, господа. Малка госпожице, заповядайте на този стол. Сега ще чуете цялата ми история.
Глава единадесета
В мрачния замък
Когато поднесоха вечерята (сготвени гълъби, студена шунка, салата и сладки), всички заеха места на масата и започнаха да се хранят. Тогава рицарят продължи разказа си.
— Трябва да разберете, приятели мои, че не зная нищо за това кой съм бил и откъде съм дошъл в този мрачен свят. Не помня да съм живял другаде освен в двореца на божествената Кралица. Според мен тя ме е спасила от някаква зла магия и ме е довела тук благодарение на своята безгранична доброта. (Добри ми жаборане, чашата ти е празна. Позволи на слугата да ти я напълни отново.) Вероятно е така, защото дори и сега съм подвластен на магия, от която може да ме освободи само моята Господарка. Всяка нощ настъпва час, когато по най-ужасяващ начин се изменят мислите ми, а след тях и тялото ми. Първо, ставам бесен и необуздан и ако не бях връзван, бих се нахвърлил и върху най-скъпите си приятели, за да ги убия. След това се превръщам в змия — грамадна, жестока и смъртоносна. (Господине, опитайте от бялото месо на гълъба, моля ви.) Поне така ми разказват, а със сигурност говорят истината, защото същото твърди и моята Господарка. Самият аз не знам нищо, защото когато часът ми отмине, се събуждам, без нищичко да помня от този зловещ пристъп. Възвръщам обичайния си вид и ума, но съм изтощен. (Госпожице, хапни си от тези меденки. Те са от някаква варварска страна далече на юг.) Нейно величество Кралицата е много мъдра и знае какво ще ме освободи от магията. Трябва да стана крал на една страна на Горната земя, а тя самата ще ме короняса. Страната вече е избрана, както и мястото, откъдето ще излезем. Долноземците работят денонощно. Прокопават тунел под нея. Вече са стигнали далече. Толкова са близо до повърхността, че се намират само на няколко метра под тревата, по която стъпват жителите на страната. Съвсем скоро участта на тези горноземци ще ги сполети. Тази вечер Кралицата лично присъства на прокопаването и очаква съобщение. Тогава тънкият слой пръст, който все още ме дели от кралството, ще бъде срутен. Под нейното предводителство и с хиляда въоръжени долноземци след мен ще препусна, ще нападна враговете ни изневиделица. Ще изтребя първенците, ще срина крепостите и без съмнение за по-малко от двайсет и четири часа ще бъда коронясан за техен крал.
— Обаче за тях това няма да е особено приятно! — прекъсна го Скруб.
— Ти си момък с изключително остър ум! — възкликна рицарят. — Бога ми, досега не се бях замислял за това. Разбирам какво искаш да кажеш.
За кратко той доби леко, съвсем леко объркан вид, но лицето му бързо се проясни и избухна за пореден път в силен смях.
— Но да забравим тъжните лица! Та това е най-голямата веселба на света. Обикалят си те, всеки по своите дела, без изобщо да подозират, че само на няколко крачки под спокойните им ниви и къщи има голяма войска в готовност да изригне като вулкан върху им! А те нищо не са подозирали! Дори трудно ще им бъде да не се разсмеят, след като отмине разочарованието от поражението им.
— Мисля, че изобщо не е смешно! — възмути се Джил. — Според мен, ти ще бъдеш зъл тиранин!
— Кой, аз ли? — заля се от смях рицарят и я потупа по главата по най-вбесяващ начин. — Нима нашата малка госпожица е дълбокомислен политик? Не се бой, миличка. Ще управлявам страната, като следвам всички съвети на моята Господарка, която тогава ще бъде и моя кралица. Нейната дума ще бъде за мен закон, а моята — закон за покорения от нас народ.