— Да, сигурно другият свят е само сън.
— Да, наистина е сън — съгласи се Вещицата, като не спираше да подрънква.
— Да, наистина е сън — повтори Джил.
— Никога не е имало такъв свят — изрече Вещицата.
— Не, никога! — откликнаха Джил и Скруб.
— Единственият истински свят е моят — продължи Вещицата.
— Единственият истински свят е твоят — изрекоха те.
Глъм все още се съпротивляваше.
— Не разбирам какво точно имате предвид под свят — каза той, задъхвайки се. — Можеш да свириш на тази цигулка, докато ти окапят пръстите, но няма да успееш да ме накараш да забравя Нарния, нито пък Горната земя. Няма да се изненадам, ако никога не се върнем там. Може да си я заличила и да си я превърнала в мрачна дупка като тази тук, откъде да знам. Много е възможно. Но знам, че съм бил там преди. Виждал съм небето, обсипано със звезди. Виждал съм как рано сутрин слънцето се показва от морето и как вечер се скрива зад планините. Виждал съм го сред небосвода на обед. Толкова е ярко, че дори не мога да задържа погледа си.
Думите на Глъм подействаха ободрително. Другите трима усетиха, че отново могат да дишат свободно, и се спогледаха като току-що пробудени хора.
— Ето! — възкликна принцът. — Разбира се! Благословията на Аслан е върху този добър Блатен мърморец! От няколко минути всички сънуваме. Как можахме да забравим? Естествено, че сме виждали слънцето!
— Ама, разбира се, че сме го виждали! — обади се Скруб. — Браво на теб, Глъм! Ти единствен от нас успя да запазиш разума си здрав.
Тогава се разнесе гласът на Вещицата. Тихо загука като гълъбица от бряст в някоя стара градина в три часа на сънлив летен следобед:
— Какво е това слънце, за което говорите? Знаете ли какво значи тази дума?
— И още как! — отвърна Скруб.
— Можете ли да ми опишете на какво прилича? — попита Вещицата (струните подрънкваха… дрън-дрън).
— Ако обичате, Ваша светлост — започна принцът със студена учтивост. — Вижте тази лампа. Тя е кръгла, жълта и осветява цялата стая. Освен това виси от тавана. Това, което наричаме слънце, прилича на лампата, само че е много по-голямо и по-ярко. То дава светлина навсякъде по Горната земя и виси на небето.
— А от какво виси, милорд? — попита го Вещицата и докато мислеха какво да й отговорят, добави с тих смях: — Виждате ли? Когато се опитате ясно да си представите какво трябва да бъде това слънце, не можете да ми обясните. Можете само да кажете, че е като лампата. Вашето слънце е сън и в този сън няма нищо, което да не е взето от лампата. Лампата е истинска, а слънцето е просто мечта, детска приказка.
— Да, сега разбирам — каза Джил с нисък, неуверен глас. — Няма такова нещо като слънцето.
И докато го казваше, струваше й се, че е напълно вярно.
Бавно и сериозно Вещицата повтори:
— Няма такова нещо като слънцето.
Никой не проговори. После повтори още веднъж, по-тихо и по-дълбоко:
— Няма такова нещо като слънцето.
След кратка мислена борба четиримата казаха в един глас:
— Права сте! Няма такова нещо като слънцето.
Беше огромно облекчение да се предадат и да се съгласят с нея.
— Никога не е имало слънце — продължи Вещицата.
— Да! Никога не е имало слънце — каза принцът, а след него и Блатния мърморец, и децата.
От няколко минути Джил се мъчеше да си спомни нещо на всяка цена. И изведнъж си го припомни. Но беше ужасно трудно да го каже. Струваше й се, че на устните й е сложена грамадна тежест. Най-после с усилие, което като че ли й струваше цялата сила, произнесе:
— Има Аслан!
— Аслан ли? — удиви се Вещицата, леко засилвайки темпото на подрънкването. — Какво хубаво име! Какво означава то?
— Той е Великия Лъв, който ни извика тук от нашия свят — обясни Скруб. — Изпрати ни да търсим принц Рилиан.
— Какво е това лъв? — попита Вещицата.
— Я стига! — ядоса се Скруб. — Не знаеш ли? Как можем да й го опишем? Виждала ли си някога котка?
— Разбира се, обожавам котките — отговори Кралицата.
— Ами… лъвът прилича малко, ама съвсем мъничко на огромна котка… с грива. Само че не конска грива, нали разбираш, а повече като перука на съдия. И е жълт. И е страшно силен.
Вещицата поклати глава.
— Виждам, че вашият така наречен лъв е също като вашето слънце. Виждате лампа, представяте си я по-голяма и по-хубава и я наричате слънце. Виждате котка, представяте си я по-голяма и по-хубава и ето ви го лъва. Е, не е лошо като игра, макар че, честно казано, повече щеше да ви подхожда, ако бяхте по-малки. Забелязвате ли как не можете да сложите в играта си нищо, което да не сте взели от истинския свят, от моя свят, който е единствен. Но дори вие, деца, сте прекалено големи за такива игри. Що се отнася до вас, принце, вие сте зрял мъж. Срамота! Не ви ли е срам да си играете така? Хайде, престанете с тези детински номера! Имам работа за всички ви в истинския живот. Не съществува страна, наречена Нарния, нито Горната земя, нито небе, нито слънце, нито Аслан. А сега, всички в леглата! Утрото е по-мъдро от вечерта. Затова, да си лягаме и да спим дълбоко. Да сънуваме, но без глупави сънища.