— Ако си жадна, ела и пий.
Едва тогава си спомни какво й бе казал Скруб — животните в другия свят можели да говорят — и разбра, че гласът е на лъва. Този път бе видяла устните му да мърдат, а и гласът му не бе глас на човек. Беше по-дълбок, див и мощен — някак си тежък и златен. Този глас не намали опасенията й, но я накара да изпита друг вид страх.
— Не си ли жадна? — попита лъвът.
— Умирам от жажда — отговори Джил.
— Тогава пий!
— Може ли… мога ли… дали няма да имате нещо против да се отдръпнете, докато пия? — осмели се Джил.
На това лъвът отговори само с поглед и много дълбоко ръмжене. Джил се загледа в неподвижната му грамада и осъзна, че със същия успех е можела да помоли цялата планина да се премести, за да й е по-удобно.
Сладостният бълбукащ шум на потока направо я подлудяваше.
— Ще ми обещаете ли да… да не ми сторите нищо лошо, ако дойда?
— Нищо не обещавам — рече лъвът.
Сега вече Джил бе толкова жадна, че без да забележи, бе пристъпила крачка напред.
— Ядеш ли момичета? — попита тя.
— Поглъщал съм момичета и момчета, жени и мъже, крале и императори, градове и кралства — отвърна лъвът. Не го каза нито за да се хвали, нито със съжаление, нито ядосано. Просто го каза.
— Не смея да дойда и да пия — промълви Джил.
— Тогава ще умреш от жажда — рече лъвът.
— Ох! — изпъшка Джил и се приближи още малко. — В такъв случай предполагам, че ще се наложи да отида и да потърся друг поток.
— Друг поток няма — каза лъвът.
На Джил изобщо не й хрумна да не му повярва. Никой, видял строгото му лице, не би помислил такова нещо. Внезапно тя взе решение. Това бе най-страшното нещо, което някога й се бе случвало. Стигна потока, коленичи и започна да гребе с ръка. Никога не бе вкусвала толкова студена и освежителна вода. От нея нямаше нужда да се пие много, понеже веднага утоляваше жаждата. Преди да отпие, тя смяташе да хукне от лъва, щом свърши. Но сега осъзна, че това би било възможно най-опасното действие. Изправи се с все още мокри от водата устни.
— Ела тук! — повика я лъвът.
Тя трябваше да се подчини. Застана почти между двете му предни лапи, а очите й гледаха право в него. Но не можа да издържи дълго и сведе поглед.
— Човешко дете — рече лъвът, — къде е момчето?
— Падна в пропастта — отговори Джил и добави: — … сър. — Не знаеше как иначе да го назове, а звучеше нагло да не се обърне почтително към него.
— Как стана това, Човешко дете?
— Мъчеше се да ме предпази да не падна аз, сър.
— Защо беше застанала толкова близо до ръба, Човешко дете?
— Исках да се изфукам, сър.
— Много правилен отговор, Човешко дете. Не прави повече така. А сега… — гласът на лъва за пръв път изгуби малко от строгостта си — момчето е в безопасност. Издухах го в Нарния. Но твоята задача ще бъде по-тежка заради това, което си сторила.
— Извинете, сър, но за каква задача говорите?
— Задачата, заради която извиках вас двамата от вашия свят.
Това озадачи Джил. „Сигурно ме бърка с някой друг“ — помисли тя. Не посмя да каже това на лъва, макар че според нея всичко щеше да се оплете, ако не го направеше.
— Кажи какво мислиш, Човешко дете — рече лъвът.
— Чудех се… искам да кажа… да не би да е станала някаква грешка? Защото никой не ни е викал със Скруб. Тъкмо обратното, ние пожелахме да дойдем тук. Скруб каза, че трябва да помолим… Някого, чието име не ми беше познато, и може би Тази Личност щеше да ни пусне да влезем. Така и стана! Вратата се оказа отворена.
— Вие нямаше да ми се помолите, ако аз не ви бях извикал — обясни лъвът.
— Тогава значи вие сте Тази Личност, сър? — попита Джил.
— Аз съм. А сега слушай каква е задачата ти. Далече оттук, в страната Нарния, живее престарял крал и тъгува, защото след него няма да управлява принц от неговата кръв и плът. Той няма наследник. Преди много години единственият му син е бил отвлечен и никой в Нарния не знае къде е принцът и дали е още жив. Но той е жив. Нареждам ти да тръгнеш и да търсиш изгубения принц, докато го намериш и го върнеш в дома на баща му или докато умреш по време на пътуването, или докато се върнеш в своя свят.
— И как ще стане това?
— Ще ти обясня, дете — успокои я Лъва. — Ето знаменията, чрез които ще те напътствам в търсенето ти. Първо, веднага щом Юстас стъпи в Нарния, ще види свой стар и скъп приятел. Трябва веднага да поздрави приятеля си и ако го стори, и двамата ще получите нужната помощ. Второ, трябва да тръгнете на север от Нарния и да вървите, докато стигнете до Разрушения град на древните великани. Трето, на един камък в Разрушения град ще видите надпис и трябва да изпълните онова, което повелява надписът. Четвърто, ще познаете принца (ако го намерите) по това, че ще бъде първият човек, срещнат по пътя, който ще ви помоли да направите нещо в моето име, в името на Аслан.