Глава шестнадесета
Изцеляването на раните
Когато на следващата сутрин Джил се събуди и откри, че се намира в пещера, с ужас си помисли, че се е върнала на Долната земя. После обаче установи, че лежи на меко легло от трева и е завита с кожена мантия. Видя и огъня, който весело пращеше в огнището, сякаш току-що бе запален, а утринното слънце грееше през отвора на пещерата. Тогава си спомни прекрасната истина. Предната вечер бяха похапнали доволно, макар и да бяха полузаспали, преди да свършат. Сред мъглявите й спомени се мяркаха джуджета, скупчени около огъня и размахващи по-големи от самите тях тигани. Припомни си цвъртенето и вкусната миризма на наденички, а после още и още наденички. При това не наденички, наполовина пълни с хляб и соя, а истински, пикантни, тлъсти, парещи и разпукани и съвсе-е-м леко прегорели. Имаше големи чаши с топъл шоколад, печени картофи и кестени, печени ябълки със стафиди, а след всички топли храни — сладолед за освежаване.
Джил се изправи и се огледа. Глъм и Юстас лежаха недалеч от нея. И двамата спяха непробудно.
— Хей, вие двамата! — извика силно Джил. — Кога смятате да ставате?
— Ш-ш-шт! — промърмори сънлив глас някъде над нея. — Време е за лягане, за една хубава дрямка, дрям-дрям. Недей да вдигаш шумотевица. Буху-бух!
— Та това е Гладкопер! — изненада се Джил, след като хвърли поглед към купчината пухкави пера, кацнала върху стенния часовник в ъгъла на пещерата. — Самият той!
— Тъй-тъй! — избръмча Бухалът, като извади глава изпод крилото и отвори едното си око. — Дойдох с послание за принца към два часа. Катеричките ни донесоха добрата вест. Послание за принца. Той вече тръгна. Трябва да го последвате. Лек ден… — и главата му отново се скри под крилото.
Едва ли щеше да научи нещо повече от Бухала. Затова Джил стана и затърси начин да се измие и да закуси. Почти веднага един малък фавън дотича в пещерата. Силно потракваше с козите си копита по каменния под.
— А, събуди се най-сетне, дъще Евина! — рече той.
— Мисля, че трябва да събудиш сина Адамов. Налага се да потеглите след няколко минути. Междувременно два от кентаврите любезно предложиха да ги яздите до Каир Паравел. — След което добави по-тихо:
— Разбира се, на вас ви е ясно, че това е особена и нечувана чест! Да ви се позволи да яздите кентаври! Мисля, че не съм чул някой досега да го е правил. Няма да е учтиво да ги карате да чакат.
— Къде е принцът? — бе първият въпрос, зададен от Юстас и Глъм, след като се събудиха.
— Тръгна за Каир Паравел, за да се срещне с баща си, краля — отвърна фавънът, който се казваше Орунс. — Очакваме корабът на Негово величество да пристигне всеки момент. Изглежда, че кралят е срещнал Аслан… не знам дали във видение или в лице… преди да е отплавал много далече. Аслан го е върнал, като му е казал, че ще намери отдавна изчезналия си син да го чака в Нарния.
Юстас стана и двамата с Джил започнаха да помагат на Орунс да приготви закуската. На Глъм наредиха да остане в леглото. Кентавърът на име Роден облак, който според Орунс бил известен лечител, щеше да дойде да прегледа обгорения му крак.
— Аха — рече Глъм почти със задоволство, — изобщо не бих се учудил, ако поиска да ми отреже крака от коляното надолу. Бас държа, че така ще стане! — Всъщност бе доволен, че остава в леглото.
За закуска поднесоха бъркани яйца с препечен хляб и Юстас ги нападна, все едно не бе вечерял предната нощ.
— Чуй ме, сине Адамов — обърна се към него фавънът, който с известно страхопочитание наблюдаваше огромните хапки на Юстас. — Не е необходимо чак толкова да бързаш. Мисля, че кентаврите още не са приключили със своята закуска.
— В такъв случай сигурно са станали много късно — учуди се Юстас. — Сто процента вече минава десет.
— Не е вярно! — възрази Орунс. — Станаха още преди изгрев слънце.
— Значи дяволски дълго са чакали закуската си — предположи Юстас.
— Нищо подобно! Започнаха да се хранят в мига, в който се събудиха — обясни фавънът.
— Леле, това трябва да е много голяма закуска!
— Нима не разбираш, сине Адамов? Кентаврите имат човешки стомах и конски стомах. Естествено, и за двата трябва закуска. Първо закусват овесена каша, риба, бъбречета, бекон, омлет, студена шунка, препечен хляб, мармалад, кафе и бира. А след това пристъпват към напълване на конските си стомаси и пасат около час. После завършват с топла ярма, овес и торба захар. Ето защо е много сериозна работа да поканиш кентавър на гости за събота и неделя. Наистина много сериозна!