— Там отзад — каза Аруула и посочи сергия, която се намираше в самия край на пазара. — Там може купи ездитни животни!
Мат потвърди, че е разбрал и насочи машината към една заобиколена с висока ограда кошара, в която се поклащаха гигантски насекоми със странен външен вид.
Мат различи няколко фреккойшера и невероятно големи стоножки, а наред с тях и животни, които никога преди не беше виждал: гъсеници с размерите на малка кола и нещо, което изглеждаше като гигантска мравка с крила.
— И ти си сигурна, че тук ще намерим нещо подходящо? „Също като при търговец на употребявани коли.“
— Съвсем сигурна. Маддракс трябва мене доверява.
— Комдо — поздрави ги търговецът, гърбав, беззъб мъж, който носеше туника от омазнена кожа. — Вентуу компра?
Междувременно Мат разбираше достатъчно много от объркания говор на южняците, за да знае, че мъжът се осведомяваше за желанията им. Аруула не кри дълго и обясни с кратки гърлени думи от какво имат нужда тя и придружителят й.
Търговецът кимна и посочи отвратителното животно, което приличаше на мравка. Без да показва и най-незначителен страх, Аруула влезе в кошарата, отиде при животното и го огледа с опитно око.
— Докароо — обяви тя накрая, че е съгласна и кимна, което накара търговеца усърдно да потрие ръце. Сега дойде следващият етап от ритуала — спазаряването на цената. Жителите на тази област не познаваха парите. Разменяха. Което не ги правеше по-малко алчни…
— Кваанта? — попита Аруула.
Търговецът направи неопределено движение с ръка.
— Оффоор — настоя той.
— Иска да му предложим нещо — преведе Аруула.
Мат посочи мотоциклета, който беше оставил пред кошарата.
— Кажи му, че ще го разменим с мото… с огнения стол. Но като прибавка искаме и провизии за цели две седмици.
Аруула кимна и преведе.
Търговецът направи физиономия, сякаш е захапал лимон.
— Андроне парр руута фука! — извика той, излязъл извън себе си.
— Андронът срещу огнения стол — преведе Аруула. — Повече не иска даде.
Мат поклати отрицателно глава, смръщи лице.
— Магаре парр доо… семаа! — сопна се грубо на търговеца и вдигна демонстративно два пръста. — В противен случай можеш да си избиеш тази мисъл от главата, ясно ли е?
Търговецът хвърляше към Маддракс искрящи погледи. В очите му блестеше нескривана алчност. Непрекъснато хвърляше крадешком погледи към мотоциклета. Беше очевидно, че иска да го има.
— Дакороо — изръмжа накрая той омърлушено и подаде ръката си на Аруула, за да я плесне.
Сделката беше сключена.
Мат си спомни първия летателен час.
Тогава беше съвсем млад офицерски кандидат и освен това беше ужасно възбуден. През целия си живот бе мечтал да постъпи във BBC и да стане пилот, да литне в синевата.
Е, сега, като стоеше пред андрона, който го гледаше втренчено със студените си фацетни очи, големи колкото футболни топки, не се чувстваше по-различно. Във всеки случай този път не предвкусването на радостта беше онова, което правеше Мат неспокоен, а скептицизмът.
— Напълно ли си сигурна, че това… нещо ще ни пренесе през планините?
— Съвсем сигурна — отвърна му напълно убедена Аруула. Маддракс трябва да ми се довери. — Жената воин беше се качила на двуместното седло, което беше закрепено непосредствено зад издутата глава на мравката. Юздата и поводите служеха за управление на животното — ако въобще можеше да бъде управлявано, в което Мат сериозно се съмняваше.
— Е, хайде! — подкани го Аруула и повдигна вежди. — Какво чакаш?
Мат промърмори нещо неразбираемо, но се приготви да се покатери до седлото по един от косматите крака на насекомото. „Като ездач при родео“ — помисли си намръщено той.
Седна зад Аруула, последва примера й и надяна около раменете си кожените ремъци, които бяха закрепени за седлото. И двамата носеха топли наметки от кожа с дебела козина, които трябваше да ги предпазват от хапещия студ във височините. На Мат му беше ясно, че ездата ще бъде твърде сурова при положение че андронът въобще успее да се помръдне от земята.
— Готов ли си? — попита Аруула.
— Готов — каза Мат, спомняйки си за старите времена.
Аруула нададе остър писък, изплющя с поводите — и огромното насекомо рязко се раздвижи. Мършавите крака на андрона започнаха бързо да потрепват нагоре-надолу един след друг и на тласъци и подскоци ги понесоха по земята. Мат реагира с груба ругатня, докато Аруула весело се изсмя.