— Искахме да отидем за малко на север към Монтана, където има много по-добър лов, отколкото тук. Там все още ще срещнеш някои горски ловци и хора на саваната, които се занимават с лов само заради самия лов. А тук животните направо се унищожават. «Ловци» касапи вилнеят сред бизоните и ги избиват с хиляди само защото от кожите им ставали по-хубави трансмисионни ремъци, отколкото от обикновената говежда кожа. Това е престъпление и позор! Нали?
— Имате право, сър. По-рано беше съвсем иначе. Тогава ловецът заставаше честно срещу дивеча, за да извоюва с опасност за живота си месото, от което имаше нужда. А сега най-често ловът представлява подло избиване от засада и ловците от старата гвардия постепенно измират. Хора като вас двамата са вече рядкост. Наистина не ми се вярва да имате пари, но имената ви се радват на добра репутация. Признавам го с удоволствие.
— Та нима знаете имената ни?
— Така ми се струва.
— Откъде?
— Нали Вокаде ги спомена, докато бяхме с Мартин в храстите и ви подслушвахме. Всъщност фигурата ви никак не е подходяща за уестмън. Талията ви би отивала повече на някой мелничар или пекар в добрата стара Джърмани. Обаче…
— Какво? — прекъсна го бързо Дебелия. — Споменахте за Германия. Да не би да я познавате?
— И то как! Немец съм от глава до пети!
— А аз до мозъка на костите си!
— Истина ли е? — попита Франк, като спря коня си. — Всъщност трябваше веднага да се сетя. Едва ли ще се срещне някой янки с вашите размери на ширина. Страшно се радвам, че срещнах сънародник. Дай си ръката, човече! Добре си ми дошъл!
Те така си удариха ръцете една в друга, че дланите ги заболяха. Дебелия се обади:
— Я подкарай пак коня си! Не е нужно да спираме тук. От колко време си в Щатите?
— Повече от десет години.
— Тогава вероятно междувременно си забравил твоя немски, а?
Досега двамата бяха разговаряли на английски. При последния въпрос Франк изпъчи на седлото дребната си фигурка колкото му бе възможно повече и отвърна обиден:
— Аз ли? Да забравя своя език? Сбъркал си адреса! Аз съм немец и си оставам такъв. А да имаш горе-долу някаква представа къде са ми пели приспивни песни и са ме люлели?
— Не. Да не би да съм бил там?
— Е, ами че естествено в Саксония! Ясно ли ти с? Вече съм разговарял с някои немци, но най-добре съм се разбирал с онези, които са се раждали именно в Саксония. Саксония е сърцето на Германия. Дрезден с знаменит, Елба с знаменита, Лайпциг с знаменит и Саксонска Швейцария — също. Най-красивата местност е между Пирна и Майсен и аз съм се появил на бял свят горе-долу по средата между тези два града. И по-късно започнах кариерата си съвсем в същата местност. Бях номощник-лесничей в Морицбург, който е прочут кралски ловен дворец с прекрасна картинна галерия и големи езера, пълни с шарани. Най-добрият ми приятел беше тамошният учител, с когото всяка вечер играехме сантасе, а после говорехме за изкуства и науки. Там придобих твърде забележителна обща култура. Да не би да се съмняващ? Правиш една такава особена физиономия.
— Не ми се иска да споря по този въпрос, макар че по-рано съм бил гимназист и съм скланял латински думи.
Дребосъкът хвърли отстрани към Джими лукав поглед и го попита:
— Скланял си латински думи ли? Да не би да бъркащ?
— Не виждам как може да съм сбъркал!
— Е, ами тогава твоята гимназия не с била кой знае какво чудо. Не се казва «скланям», а «склонявам» и не «латински думи», ами «но латински». Там сте склонявали по латински и може би сте декламирали «Проклятието па певеца» от Хуфеланд или «Вълшебният стрелец» от госпожа Мария Лайневебер [26]. Но няма да се караме за това, я? Нали? Всеки с научил толкова, колкото с можал, и нищо повече. Когато видя немец, аз се радвам, дори и да не е някакъв голям умник или пък, да речем, даже и саксонец. И тъй, какво ще кажеш? Ще станем ли добри приятели?
— Разбира се! — засмя се Дебелия. — Вина! и съм чувал, че саксонците са добродушни хорица. Но защо си напуснал красивия си роден край?
— Ами именно заради изкуството и науката.
— Как така?
— Стана съвсем ненадейно и но следния начин: една вечер седяхме в кръчмата и разговаряхме за политика и световна история. На масата бяхме трима души, а именно: слугата на кръчмаря, нощният пазач и аз. Учителят седеше на друга маса при знатните господа. Но понеже аз винаги съм бил народен човек, бях се настанил при онези двамата, които бяха много щастливи от подобно снизхождение. Като обсъждахме световната история, стана дума за стария Татко Врангел [27] и за неговата привичка пое тоянно да употребява думата «пувидимому». Тогава онези двама типа започнаха да спорят с мен за правилното произношение на тази дума. Аз казах, че трябва да бъде «пувидимому», но слугата бе на мнение, че с «повидемумо», а нощният пазач каза даже, че било правилно «пувидемуму». По време па спора аз лека-полека се разлютих, но като образован чиновник и граж-данин намерих у себе си сили да запазя самообладание и се обърнах към моя приятел учителя. Но той, изглежда, бе в лошо настроение или у него имаше мъничко от високомерието на учения, така че, накратко, не ми даде право, а каза, че и тримата сме грешали. Твърдеше, че непрекъснато сме размествали «о» и «у» но неправилен начин. Но понеже знаех, че съм напълно прав, аз станах груб. И която на всичко отгоре нощният пазач каза, че и аз не съм можел да говоря правилно, направих онова, което би направил всеки човек с чувство за чест — запокитих по кратуната му моето обидено достойнство заедно с бирената чаша. След това, разбира се, се разиграха различни сцени, макар и без декори, и крайният резултат бе, че бях привлечен под наказателна отговорност за смущаване па общественото безпокойство и за умишлено нараняване на някакво тяло. Трябваше да бъда наказан и уволнен. Все някак си щях да се примиря с наказанието и уволнението, по че трябваше да си загубя и службата, това ми беше вече много. Не можех да го преглътна. След като наказанието и свалянето ми от длъжност ми минаха през главата, аз си вдигнах партакешите. И понеже върша както трябва всяко нещо, с което се захвана, водна! а тръгнах за Америка. Значи всъщност само старият Врангел е виновен, че днес се срещнахме двамата тук.
26
Противно на претенциите си Хобъл Франк непрекъснато прави езикови грешки и каламбури, допуска фактически неточности. Б. пр.