Последното подвикване се отнасяше до домакинята, появила се на прозореца, за да види дали гостите имат нужда от нещо. Тя донесе чинията и офицерът седна да се храни заедно с останалите. Той се изплаши немалко, когато чу името на Олд Шетърхенд, обаче положи всички усилия да прикрие уплахата си. Стюарт огледа уестмъна изпитателно. Ловецът добре забеляза погледа му, но се престори, че нищо не е видял.
Офицерът повтори своя разказ, който беше съчинил още с идването си. От вниманието му се изплъзна, че Олд Шетърхенд още по-силно нахлупи шапката си и изпод периферията й започна тайно да го наблюдава. Когато Стюарт замлъкна, ловецът най-безобидно го попита:
— И какво казахте? Къде се намира вашият ескадрон, сър?
— Край форт Сил.
— Оттам ли тръгнахте на разузнаване?
— Да.
— Преди години бях веднъж във форт Сил, когато командирът на форта се казваше полковник Олмърс. Как е името на сегашния комендант?
— Полковник Блейн.
— Не го познавам. Казахте, че вашите драгуни тези дни ще пристигнат тук, нали? Колко жалко, че не могат да дойдат още днес или утре! Щяхме да тръгнем заедно с тях през Ляно, което щеше да бъде от голяма полза за нашата безопасност.
— Но тогава изчакайте пристигането им! Не можете ли най-сетне да изгубите един ден?
— Един ден ли? Хмм! Наистина ли мислите, че става въпрос само за един ден? В такъв случай сме на съвсем различни мнения!
— Защо?
— Защото съм убеден, че вашите драгуни никога няма да дойдат тук. Знам много добре, че във или около форт Сил не се намират никакви войскови поделения, които да имат за задача да навлязат в Ляно Естакадо.
— Охо! Да не би да искате да ме обвините в лъжа? — избухна мнимият офицер.
— Да, точно това искам! — отвърна Олд Шетърхенд също тъй спокойно, както и досега.
— The devil! Знаете ли, че това е обида, която може да бъде измита само с кръв?
— Да, всъщност би трябвало да излезем на двубой, обаче ако действително сте офицер от кавалерията на Съединените щати!
— Човече! — изкрещя Стюарт и бързо измъкна от колана си един от двата пистолета. — Още една такава дума и ще те застрелям като куче!
Той не беше доизрекъл заканата си, когато Олд Шетърхенд се изпречи пред него, изтръгна пистолета от ръката му, а същевременно и другия от пояса му, след което каза, но вече със съвсем друг тон:
— Не се дръж толкова нахакано, драги, иначе би могъл да се разкайваш! Ако те пощадя, то това ще стане само защото нямам непосредствени доказателства за вината ти. Най-напред ще обезвредя твоите пищовчета.
При тези думи той изпразни двата пистолета и продължи:
— А после ще ти кажа, че идвам от форт Сил и познавам командира. Вярно, че предишният комендант се казваше Блейн, но го отзоваха преди три седмици и беше заместен от майор Оуенс, което, изглежда, все още не ти е станало известно. Казваш, че си потеглил от форт Сил преди по-малко от седмица, и следователно би трябвало да познаваш майор Оуенс. Но понеже не го познаваш, значи не си бил там и историята за твоите драгуни и похода им в Ляно Естакадо е чиста лъжа!
Стюарт изпадна в много голямо затруднение. Опита се да го скрие и каза:
— Е, добре, ще призная, че моят ескадрон не е край форт Сил.
Но нима това е достатъчна причина, за да се счита всичко за лъжа? Принуден съм да бъда предпазлив и не бива да издавам истинското местопребиваване на моите хора.
— Я не ми дрънкай небивалици! Впрочем не те виждам сега за пръв път. Не беше ли веднъж подследствен в Лас Анимас заради нападение на влак? С помощта на няколко негодници успя да си осигуриш алиби. Но все пак беше виновен! Вярно, че те оправдаха, но междувременно само незабавното бягство те отърва от съдията Линч.
— Не съм бил аз!
— Не отричай! По онова време името ти беше Стюарт или Стюърт, или нещо такова. Не знам и не ми се ще да разследвам как се казваш сега и каква е целта на сегашното ги предрешаване. Я си повдигни мустаците! Убеден съм, че отдолу ще се покаже заешка устничка.
— Кой ти дава право да ме разпитваш по подобен начин? — попита Стюарт в безсилен гняв.
— Аз самият. Впрочем съвсем не е необходимо да ти виждам устата. Този недостатък се забелязва и при говорене, тъй че много добре знам кой си. Ето ти оръжията. Омитай се незабавно оттук и се радвай, че и този път се отърва тъй леко! Но внимавай да не ми се изпречиш отново на пътя!
Той хвърли изпразнените пистолети пред краката му. Стюарт ги взе, пъхна ги в колана си и каза:
— Обвиненията ти срещу мен са просто смешни. Несъмнено ме бъркаш с някой друг. Документите ми са горе в стаята и ще ти ги донеса.