— В това скривалище е идвал някой. Обзалагам се, че е слязъл от коня си пред храстите, където почвата е камениста. А сега, мистър Дейви, кажи ми две неща: в южна посока оттук се е отделил един от петимата конници, нали?
— На югоизток беше, сър!
— Добре! А в униформа ли беше човекът, когото видяхте да се отдалечава от това място?
— Не.
— Тогава за мен е сигурно следното: след като се е отделил от другите, предводителят на петимата е дошъл тук, за да вземе униформата и да се появи в Хелмърс Хоум като офицер. После напуснал тайно фермата и отново препуснал насам, за да смени униформата с обикновените си дрехи.
— Не думай! Да не мислиш, че това място е нещо като гардероб?
— Не, но най-малкото е скривалище. Тук има някоя от онези ями, в които, както е известно, ловците на бобри складират и крият кожите. Извадете си ножовете и копайте! По пясъка все още личи, че съвсем наскоро е бил грижливо заравняван.
Услужливият Хобъл Франк незабавно клекна на земята и започна с голи ръце да разравя пясъка толкова усърдно, сякаш се надяваше да намери всички съкровища на Голконда [161]. Това подтикна и останалите да последват примера му. Пясъкът се разлетя на всички страни. Франк едва бе достигнал една дълбочина от двадесет-тридесет сантиметра, когато възкликна:
— Открих го, мистър Шетърхенд! Пръстите ми се натъкнаха на нещо твърдо.
— Продължавай, продължавай! — предупреди го Джими. — Възможно е твърдият предмет да се окаже скала.
— Та аз и без това дълбая като истинска къртица. Но това тук не е скала, а нещо дървено. А, ето ви на! Тънки пръти и нищо друго.
— Сигурно са направени от кактусови стебла — обясни Олд Шетърхенд — и са завързани един за друг така, че да образуват широка плоскост, представляваща капака на скривалището.
Предположението му се оказа вярно. Правите стебла бяха преплетени с жилави пръчки тъй, че образуваха четириъгълен капак, който напълно покриваше отгоре дълбока яма. Стените на четириъгълния отвор бяха дълги по около метър и половина, а цялата яма бе напълнена догоре с най-различни предмети. Най-отгоре се виждаха една сабя и униформа, върху която бе поставен стар сгънат вестник.
— Я, куртката на офицера, че и неговата разбойническа сабя! — удиви се Франк, който измъкна острието от ножницата и го размаха из въздуха. — Ако онзи мерзавец беше тук, щях да го…
— Моля те, драги Франк, подай ми хартията! — прекъсна го Олд Шетърхенд.
— Сега! Веднага! Мога да държа речта си по-късно, след като изпразним ямата на убийците.
Той подаде вестника на Олд Шетърхенд. Ловецът го разгърна и вътре в него намери бележка, написана с молив. Олд Шетърхенд прочете на глас редовете:
«Venir pronto a nuestro escondite! Precaucion! Old Shatterhand esta en casa de Helmers.»
— Какво ще рече това? — попита Фред. — Е, Франк, нали ти си специалист по езиците?
— Точно така — отвърна дребосъкът. — В бележката става въпрос за Олд Шетърхенд и Хелмърс. Но сърцето ми слезе в петите още с първата дума на този еврейски, опозорен тук-там с отделни индиански думи и прояден от индогермански трихини. Измивам си ръцете в невинност и предпочитам да се заема с униформата.
Той започна старателно да претърсва джобовете на униформата. Олд Шетърхенд преведе редовете, написани на испански:
«Елате бързо в нашето скривалище! Внимавайте! Олд Шетърхенд се намира в дома на Хелмърс.»
На първо време се отказаха от умуването над тези думи. Искаха да разберат какво има в ямата. В нея бяха скрити носени, но все още използваеми дрехи с най-различна форма, цвят и размери, карабини, пистолети, ножове, олово, ламаринени кутии, възпламенителни капсули и най-сетне дори буренце, наполовина пълно с барут. Джобовете на всички дрехи бяха празни. Най-накрая се появиха и индиански облекла.
— Дрехите ще изгорим — отсече Олд Шетърхенд. — Всичко друго е законна плячка и нека всеки си вземе каквото му се харесва. Останалото ще отнесем във фермата на Хелмърс. Убеден съм, че Лешоядите на Ляно разполагат с още няколко подобни скривалища, където съхраняват своите запаси. Вероятно униформата е принадлежала на някой офицер, а индианските дрехи — на хора от местното туземно население и всички те са били избити от разбойниците. От всички намерени предмети стойност за мен има само бележката. Мистър Фред, какъв извод си правите от нейното съдържание?
— Могат да се направят два извода — отвърна Джъгъл Фред. — Първо, че този негодник изпитва небивал страх от вас. Сигурно е щял да остане по-дълго време в Хелмърс Хоум, ако не се бе срещнал там с вас.
161
Разрушен град, недалеч от град Хайдарабат; някогашна столица на богато царство с голяма работилница за обработка на диаманти. Б. пр.