— Разговарял ли е с тях?
— Обърнал се към тях на родния им език. Един добър дух говори всички езици, понеже Великият дух го е научил на тях. Хау!
Желязното сърце им обърна гръб. С това «хау» искаше да покаже, че достатъчно е приказвал и не му се говори повече.
Затова пък сега Хобъл Франк отново взе думата и се обърна към Фред:
— А ти какво ще кажеш всъщност за видението? Посред бял ден да видиш жив призрак — ами че това може почти да ти струва живота. Тъй съм настръхнал, че ще се пръсна!
Фред му отвърна с усмивка:
— Няма защо да се плашиш чак толкова много. Привидението, което ни се появи, може би си има своето най-естествено обяснение. Спомни си само за Призрака на Брокен [163], чийто начин на появяване е обяснен толкова убедително от ханджията Незе от Брокен!
— Разбира се, че ми е известно. Призрака на Брокен е атмосферно явление, дължащо се на въздух, наситен наполовина с озон и наполовина с кислород, резултат на кондензация, който при мъгла се разпръсква на ситни искрящи частици скреж. Обаче тук, в Ляно Естакадо, става въпрос за истински призрак. Видяхме го да язди по небето. Това не беше нито въздух, нито мъгла, а осезаемата и реална фигура на едно свръхестествено същество. Как е възможно тогава да има някаква оптическа измама?
— Хмм! По-рано аз самият съм карал да се появяват изкуствени призраци.
— Я по-добре си мълчи, защото да произвеждаш изкуствени призраци, туй е чиста шарлатания! Ами по какъв начин го правеше?
— Или чрез косо поставено парче стъкло, или с помощта на «камера обскура» [164].
— И аз го мога. Веднъж сам си направих подобна «камера прокура». Почти изцяло ми се удаде да я направя сполучливо, само че забравих да й оставя дупка, през която да бъдат изсипани вътре окулярните лещи. Впрочем в никой зеленчуков магазин не можах да намеря този вид леща и ето защо цялата работа я отложих за неопределено време.
При тези думи Фред, Джими и Дейви избухнаха в толкова неудържим смях, че замисленият команч бързо се обърна и ги погледна учудено. Обаче лицето на Франк придоби най-разгневен израз и той извика:
— Силициум! Я млъкнете! Ако подигравателното ви кикотене не престане веднага, ще направя такава кървава баня сред вас, каквато направил Мохамед Втори сред парижаните! Хич няма защо да се смеете на моята «камера прокура»! Тя си беше съвсем правилно композирана, но аз като лесничей нямах никакво време да си посадя и отгледам леща. Напускам ви и отърсвам прахта от нозете си. Вашите подигравки изискват отмъщение. Отивам си, обаче — манус манум лавендат [165], което ще рече на немски: ръката ми ви измива кратуните с лавандула. Ха-ха-ха-хау!
Франк изрече последната дума с възмутен жест и после бързо се отдалечи, за да изчезне зад храстите и по този начин с оттеглянето на собствената си личност да накаже по-осезаемо своите спътници.
Останалите не се развълнуваха особено много от това страшно наказание, понеже достатъчно добре познаваха дребосъка особняк. Те отново заговориха за торнадото и за предхождащото го появяване на Призрака на Ляно. Тримата в никакъв случай не бяха необразовани мъже. Особено Фред имаше повече от обикновени познания. Те бяха убедени, че в случая ставаше дума за някакво оптично явление, обаче не бяха в състояние научно да го обяснят.
Тъй минаваше времето и скоро настъпи нощта. Стана толкова тъмно, че на пет крачки не можеше нищо да се различи. Сега Франк отново се примъкна към тях. При такава тъмнина и на такова място не му се искаше да бъде сам. Обаче възмущението му не се беше изпарило напълно. Той не продума нито дума и не легна близо до другите, ами се настани на известно разстояние от тях, но все пак внимателно слушаше какво си говорят. По движенията му те успяваха да доловят как от време на време той подскачаше, готов да възрази когато някой кажеше нещо, за което той си мислеше, че знае и разбира повече. Но все пак винаги отново си лягаше. Желанието му да се цупи беше въпреки всичко по-силно, отколкото склонността да се хвали със собствените си въображаеми познания.
Междувременно въздухът се беше прочистил и можеше да се диша по-добре отпреди. От югозапад се беше появил лек ветрец и след дневната жега той им подействува много приятно.
163
Известен връх в планините Харц. Призрака на Брокен е природно явление, наблюдавано на връх Брокен при залез слънце и наличие на мъгла, когато сянката на наблюдателя се вижда върху мъгливия фон в уголемен вид. Б. пр.
165
Франк изкълчва по своя комичен начин латинския израз «едната ръка измива другата». Б. пр.