Выбрать главу

Конят препускаше бясно, и то не по права линия, т.е. по диаметъра на пламтящия полукръг, ами се заизкачва нагоре по вътрешната страна на дъгата и после продължи вихрено да се носи по нея.

Привидението летеше тъй все нагоре по небето, докато достигна най-високата точка на дъгата и после се заспуска откъм дясната страна на огнения полудиск чак до линията на хоризонта. Там то изчезна също така ненадейно, както се беше появило.

На мъжете им бе станало непоносимо горещо въпреки студения вятър, който духаше. Нима беше възможно всичко да е някаква измама? Не, това бе действителност! Дори разсъдливият команч изгуби самообладание и не преставаше да възклицава: «Уф, уф, уф!»

Те стояха по местата си и чакаха да видят дали привидението няма да се появи отново — но напразно. Дъгата на полуокръжността продължи още известно време да пламти с неотслабваща сила, но после горният й край започна да губи остротата на контурите си и светлината й взе да намалява.

В този момент зад смаяните наблюдатели се разнесе тих конски тропот, приглушен от пясъка. Някакви ездачи се приближиха, спряха пред тях и скочиха от конете. Бяха Олд Шетърхенд и Боб, които водеха животните на Франк и Фред и още два коня, натоварени с мехове, пълни с вода.

— Слава богу, че сте още живи! — възкликна ловецът. — Почти бях убеден, че сте загинали, и се страхувах, че ще трябва да вадя труповете ви от пясъка.

— Чак толкова зле не ни подреди торнадото — отвърна Фред:

— Бяхме само леко засегнати. Но ти сигурно си бързал страшно много. Не ви очаквахме все още.

— Да, наистина препускахме като бесни, защото се тревожехме за вас. Торнадото премина съвсем близо край Хелмърс Хоум. Видяхме опустошенията му и от посоката, в която се движеше бурята, предположихме със стопроцентова сигурност, че е връхлетяла и върху вас. За щастие се е отнесла доста милостиво.

Фред разказа накратко за двукратното появяване на Призрака и след това добави:

— Сър, онова, което ти описвам, беше забелязано от пет чифта очи. Обаче не мога да го проумея, нито пък да го обясня. Едва ли ще се намери човек, който да е в състояние да докаже дали в случая става въпрос за мираж, или за някакво реално същество.

— О, все пак има такъв човек и този човек съм аз! — намеси се Хобъл Франк. — И дума не може да става за измама. Призрака е свръхземно същество, което язди из въздуха. Сега се намираме в среднощния час на призраците, наричан от янките «ghostly-hour», Това обстоятелство обяснява появата на привидението и с най-сигурното доказателство, че си имаме работа с някоя душа, преселила се в отвъдния свят. Не вярвам да се намери някой, който да се осмели да ми противоречи.

Но той се беше излъгал, понеже Олд Шетърхенд го потупа леко по рамото и дружелюбно му каза:

— Скъпи Франк, а какво би трябвало да очаква човек, ако се осмели да ти възрази?

— Хмм, зависи от личността. Фред или Джими например буквално бих съкрушил с моите доказателства. Обаче ако ти самият зададеш някой малък скромен въпрос, то аз по изключение ще покажа готовност да ти дам желания отговор с подобаваща… по дяволите, историята пак се започва!

Светлината на юг се беше снишавала и отслабвала все повече и повече. Изглежда, се канеше съвсем да изчезне. В продължение на няколко минути се наблюдаваше на хоризонта само като бледо сияние. Но после тя изведнъж отново се засили и се понесе на запад като запален искрящ фитил на огнестрелно оръжие. Там тя се спря и с невероятна бързина се превърна в огнено море, което освети половината небе.

— Не съм преживявал досега подобен час на духове — възкликна Франк. — Тези огньове са от свръхестествен произход, понеже…

— Глупости! — прекъсна го Олд Шетърхенд. — Обяснението е много просто. Онзи огън е напълно естествен.

— Ами че какво ли ще гори там?

— Изсъхнали кактуси. Известно е, че в Ляно Естакадо има обширни пространства от по няколко мили, покрити с кактуси толкова нагъсто, че никакъв ездач не може да премине през тях. Изсъхнат ли тези растения, достатъчна е само една-единствена искра, за да се разбунтува истинско огнено море само за няколко минути.

— Така е — съгласи се Фред, — и аз знам, че на юг и на запад оттук се намират значителни кактусови полета.

— Е, ами тогава имаме обяснение за огъня, а скоро ще се разправим и с двата мними призрака!