— Охо! — намеси се Хобъл Франк. — Мними призраци ли? Истински бяха. А откъде пък ти хрумна мисълта, че са били два?
— Правя това заключение от различните фигури. Първият призрак, появил се през деня, е бил може би тъй нареченият кавалерийски офицер, преоблечен в други дрехи. Е, все пак ще разберем. Засега не мога да кажа кой е бил другият. Не познавам човек, който да носи кожа от бял бизон.
— Я ме остави на мира, мистър Шетърхенд! Никой човек не о в състояние да язди горе по небето, а това се случи и ние петимата го видяхме ясно с очите си.
— Да, отразените образи са се движили във въздуха, но самите конници са яздили долу по земята.
— Образи? Е, ама това е вече прекалено! Никога през живота си не съм чувал, че образи могат да яздят, и то през киселата материя на атмосферата! И как са възникнали тези образи?
— Чрез няколко различно нагрети въздушни слоеве, каквито се образуват край всеки огън.
— Тъй! Значи образите стават с помощта на въздушни пластове? Туй е нещо ново за мен. Досега си мислех, че се правят с моливи, четки или пък фотографически апарати.
— Ами с помощта на огледало?
— Вярно, за него не се бях сетил.
— При определени обстоятелства въздухът може да играе ролята на огледало.
— Аха! Туй вече ми е по-понятно, понеже, що се отнася до учението за миражите, аз съм един от най-изтъкнатите специалисти.
— Хубаво! Тогава ще признаеш, че вашите призраци не са били нищо друго освен миражи, също като…
Олд Шетърхенд замлъкна. Вниманието му бе привлечено от огъня, издигнал към небето тъмночервените си пламъци, над които се беше образувал покрив от кълбящи се облаци. А още по-високо от облаците, но откъм по-близката страна на огъня, сега се появи като увиснала във въздуха обърната наопаки картина на някакъв равнинен пейзаж, осветен в огненочервено. Съвсем отляво, там, където започваше картината, от тъмнината изскочи конник, същият, когото мъжете бяха наблюдавали преди това, облечен в кожата на бизон, само че, както вече споменахме, обърнат с главата надолу.
— … също като онези ей там! — продължи Олд Шетърхенд, посочвайки към появилото се отражение.
Не се беше доизрекъл още, когато се появи втори конник които вихрено летеше след първия.
— Божичко! — извика Хобъл Франк. — Ами че този го видяхме днес следобед по време на торнадото!
— Тъй ли? Той ли е? — попита Олд Шетърхенд. — Е, тогава сам ще можеш да се убедиш, че става въпрос за две съвършено различни привидения. А ето че се появяват и други!
След втората фигура последваха сега още пет или шест ездачи, всички в галоп, само че обърнати с главите надолу.
— Вече започва да ми става малко множко! — обади се Хобъл Франк. — Покорно благодаря за подобни ghostly-hours! Вярно, слушал съм за духове, които препускат през нощта и държат главите си под мишница, ама пък чак всичките да яздят с главите надолу — туй ми се струва вече прекалено.
— Съвсем не е толкова ужасно. По-предишните картини са били отразявани многократно, а тази тук е само един път. Ето защо е обърната. Впрочем веднага ще се запознаем с тези призраци. Мешърс, бързо на конете! Несъмнено първият ездач е така нареченият Призрака на Ляно Естакадо. Другите го преследват и понеже той е добра душа, ще се заемем да му помогнем малко.
— Да не си полудял? — извика Франк. — Би било голямо прегрешение спрямо царството на сенките. Спомни си какво е казал безсмъртният Гьоте:
Човекът да не предизвиква боговете и нивга да не пожелава туй злодейство, да вижда духовете с техните семейства. Но другите не му обърнаха внимание. Те последваха подканата на Олд Шетърхенд. Дейви попита:
— Ще вземем ли с нас и товарните коне?
— Да, защото едва ли ще се върнем тук.
Уловиха поводите на двата товарни коня, доведени от Олд Шетърхенд и Боб. Макар и неохотно. Франк също се метна на седлото. Отрядът потегли и скоро се понесе из равнината с бързината на вятър.
Щом конниците напуснаха своето място, миражът изчезна. Остана да се вижда само високо лумналият огън.
Начело яздеше Олд Шетърхенд. Той не се насочи право към заревото на огъня, а по-точно на запад. И това си имаше своето основание. Той трябваше да изчислява къде се намира целта им, което не беше никак лесно, понеже отражението беше изчезнало, а освен това то и бездруго не даваше никаква сигурна опорна точка. На всичко отгоре търсените от него конници се движеха с голяма бързина.
За десетина минути изминаха около три английски мили, но огънят, чиято светлина междувременно, изглежда, се усилваше, оставаше все още доста далеч.