Янките и мексиканците нададоха възклицания, изразяващи учудването и възхищението им.
— Кой е този индианец? — понита Портър. — Има ли наоколо и други червенокожи?
— Не, сам е — отвърна Бауман. — Това е Винету, вождът на апачите.
— Винету, Винету! — възкликнаха всички.
Апачът слезе от коня, без да обръща внимание на отправените към него погледи, изпълнени с възхищение, провря се между храстите, посочи с ръка към пламъчетата и каза:
— Бледоликите не са забелязали какво се случи навън, понеже са били в тази затворена котловина. За да научат станалото, Великият Маниту им изпраща този огнен тотем. Винету не знае дали те умеят да го разчетат.
— Какво се е случило? — попита Блънт.
— През Ляно премина Накате н’июл илчи [170]. Винету го видя на север. Горко на онези, които са се срещнали с него! Смъртта ги е погълнала!
— Минало е торнадо, хърикейн, така ли? — попита Ловеца на мечки. — В каква посока се движеше?
— Точно на изток оттук пясъкът така се вдигна във въздуха, че там стана тъмно като посред нощ. Слънцето прегърна тъмата с лъчи като червена кръв. Нощта бързо започна да се мести на североизток, където после Винету я видя да изчезва.
— Значи торнадото е минало право от юг на север?
— Моят брат каза истината.
— God bless my soul! [171] Дано само не е връхлетяло нашите приятели.
— Предчувствията на Винету са мрачни като лика на бурята. Нашите приятели са умни и опитни, а Олд Шетърхенд познава значението на всеки полъх на вятъра. Обаче Накате-ниюл-илчи се появява внезапно, без да изпраща предварително никакви пратеници, за да предизвестят идването му. Никой кон не е достатъчно бърз, за да му избяга. Сигурно днес Олд Шетърхенд е достигнал Ляно, а копитата на жребеца му са стъпили на пясъка тъкмо в онази местност, към която се носеше и лешоядът на вятъра. Може би кръвният брат на Винету и приятелите му лежат погребани нейде под пясъчните дюни.
— Би било ужасно. Трябва да тръгнем натам, и то незабавно!
Бързо на конете!
Винету направи възпиращо движение с ръка.
— Нека моят брат не прибързва! Ако Олд Шетърхенд се е намирал точно на пътя на бурята, то той вече е мъртъв и помощта ни е закъсняла. Но ако е бил настрани, той е останал невредим и сега го застрашава само опасност от заблуждавало, тъй като бурята промени лика на Ляно до неузнаваемост. Необходимо е да посрещнем Олд Шетърхенд, обаче не сега през нощта, защото Ляно и нас ще погледне с други очи, само дневната светлина ще може да ни води. Онзи, който иска да намери заблуден човек в пустинята, трябва да внимава самият той да не се изгуби. Затова нека моите братя отново насядат край огъня. Първите лъчи на зората ще видят как тръгваме на път.
Той се изпъна на земята до огъня и останалите последваха примера му. При това те неволно оставиха известно разстояние между себе си и него, което бе резултат на почитта, изпитвана от тях към прочутия вожд. Тази почит стана и причина за мълчанието, възцарило се за определено време. Но най-сетне у Новолунието победи желанието да чуе нещо повече за очакваните приятели на апача. Той се обърна към Бауман:
— Както разбрах, сър, вие имате среща с Поразяващата ръка, нали?
— Да, обаче не само с него. Заедно с този уестмън ще дойдат и други хора.
— А кои са те?
— Дебелия Джими и Дългия Дейви, чиито имена вече сигурно сте чували.
— Тези двама уестмъни са ми действително познати, макар и само от описанията и разказите на случайни хора. А Олд Шетърхенд има ли и други спътници?
— Да. Заедно с него са и още двамина, чиито имена може би са ви известни, тъй като сте чували за похода на Олд Шетърхенд до областта Йелоустоун. Става дума за Хобъл Франк и негъра Боб. На времето, когато се разделяше с нас край Йелоустоун Ривър, Винету ни покани по-късно да посетим заедно пасищата на апачите. След като свърших някои неща оттатък, в подножията на Сиера Верде [172], заедно със сина си последвах тази покана малко по-рано от другите. Олд Шетърхенд също идва вече с останалите и както научихте, ние се осведомихме за времето и посоката на неговото пътуване.
— Жалко, страшно жалко, че ние шестимата още утре рано сутринта продължаваме пътя си! Толкова ми се иска да се запозная с приятелите ви!
— Не е възможно, понеже сте тръгнали за Далас. Впрочем и ние потегляме на път в ранни зори. Но — продължи Бауман, — сър, как се сдобихте с това почерпено лице, а вследствие на него и с прякора си!
172
Има се предвид Сиера Мадре, планините между Сонора и Чиуауа в Северно Максико. Б. нем. изд.