Без колебание Вокаде подкара коня си сред пясъците, поемайки в права посока към споменатия хълм. Низината не можеше да крие някаква особена опасност, понеже местността беше открита и всеки ездач или пешеходец щеше да бъде забелязан отдалече.
Бяха яздили може би около половин час, когато Вокаде спря коня си.
— Уф! — възкликна той.
— Какво има? — попита Джими.
— Ши-ши! — Думата, произхождаща от езика на манданите, означава всъщност крак, стъпало, но има също така и значение на диря, следа.
— Следа ли? — попита пак Дебелия. — От човек ли е, или от животно?
— Вокаде не знае. Нека моите братя сами да я разгледат!
— Good luck! [40]. Един индианец не знае дали дирята е оставена от човек, или от някое добиче! Сигурно е много странна диря. Я да я поразгледаме! Но, хора, най-добре слезте на земята да не я изпотъпчете с копитата на конете си, иначе нищо няма да видим от нея.
— И тогава все още се вижда — обади се индианецът. — Следата е голяма и дълга. Идва далеч от юг и отива далеч на север.
Ездачите слязоха от конете, за да разгледат загадъчните дири. Всеки червенокож хлапак умее да различава човешките стъпки от следите на кое да е животно. Направо бе непонятно, че Вокаде не беше в състояние да направи тази разлика. Но след като и Джими ги огледа, той поклати глава, хвърли поглед наляво, откъдето идваха, а после надясно, накъдето водеха, отново поклати глава и накрая каза на Дългия Дейви:
— Е, стари приятелю, виждал ли си някога през живота си подобно нещо?
Дейви се почеса първо зад дясното, а после и зад лявото ухо, изплю се два пъти, което винаги бе сигурен признак, че се намира в затруднение, и най-сетне отговори:
— Не, никога.
— А мистър Франк?
— Саксонецът, който гледаше също тъй учудено дирята, се обади:
— Един дявол ги знае какви са тези стъпки!
— Точно така — съгласи се с него Джими. — Сигурно е само едно: оттук е минало някакво живо същество. Но какво? Колко крака е имало?
— Четири — отговориха всички с изключение на индианеца.
— Да, вижда се ясно. Но я сега някой да ми каже с какъв род или вид четирикрако си имаме работа!
— Не е елен — обади се Франк.
— Опазил ни бог! Еленът за нищо на света не може да остави такива грамадни отпечатъци.
— Ами някоя мечка?
— Вярно, че мечката ще остави в такъв пясък големи и ясни стъпки, които даже и слепец би разчел с пръстите си. Но тази диря не е направена от мечка. Отпечатъците не са дълги и с неясни очертания в задната си част, както става при бозайниците, стъпващи с цяло ходило, ами са почти кръгли, с повече от педя в диаметър и са врязани отвесно, сякаш са правени с печат. Съвсем мъничко са изровени назад, а дъното им е съвършено равно. Следователно животното не е имало нито пръсти, нито нокти, а копита.
— Значи кон, така ли? — обади се Франк.
— Хмм! — измърмори Джими. — Обаче не е било възможно да е кон. Та нали би трябвало да открием поне някаква съвсем малка следа от подкова, или ако животното не е било подковано — белези от носещия ръб или от средната част на копитото. Дирята да е оставена най-много преди два часа, а това време е твърде кратко, за да могат да изчезнат тези белези. И което е най-важното — нима е възможно да съществува кон с такива големи копита? Ако се намирахме в Азия или Африка, а не в тази добра и мила савана, щях да твърдя, че оттук с тежки стъпки е преминал някой стар слон.
— Да, точно тъй изглежда! — засмя се Дългия Дейви.
— Какво? Нима си виждал вече слон?
— Даже два. Един видях във Филаделфия в «Барнум» [41], а другия тук. С други думи, тебе, буре такова!
— Ако ти трябва виц, тогава купи си за десет долара някой по хубав! Ясно ли е? Признавам, че стъпките са достатъчно големи, за да бъдат от слон, но едно такова животно прави крачки със съвсем друга ширина. Не си помислил за това, Дейви. Не е било и камила, иначе бих казал, че преди два часа си минал ти оттук. И откровено казано, акълът ми нищо повече не може да измисли.
Мъжете повървяха малко напред и после отново назад, за да огледат страшните следи. Но нито един от тях не можа да достигне до някакъв поне приемлив извод.
— Какво е мнението на моя червенокож брат? — попита Джими.
— Хийоке! — отвърна индианецът, правейки с ръка движение, изразяващо страхопочитание.
— Искаш да кажеш Духа на прерията?
— Да, понеже не е било нито човек, нито животно.
— Heigh-ho! [42] Изглежда, вашите духове имат ужасно големи крака. Или може би духът на прерията страда от ревматизъм в краката и затова е обул плъстени пантофи?