— Е — продължи непознатият усмихнато, — струва ми се, че искахте да видите Духа на саваната, нали? Ако имате предвид съществото, чиято диря преследвахте, то е застанало пред вас.
— Щура работа! Акълът ми пувидимому веднага спря да работи! — възкликна Франк на родния си език.
— Ах! Саксонец! Нали?
— Дори саксонец по рождение! А във всеки случай вие сте стопроцентов немец, нали?
— Да, имам честта. Ами другият господин?
— И той е от същата красива област. Радостната уплаха му отне способността да говори. Но няма да мине много време и пак ще си развърже езика.
Франк имаше право, защото сега Джими скочи от седлото и подаде ръка на непознатия.
— Възможно ли е? — възкликна той. — Тук, недалеч от Девилс Хед, да срещнеш немец! Човек едва може да го повярва!
— Тогава моята изненада трябва да е двойна, понеже срещам наведнъж двама. И ако не се заблуждавам, вас ви наричат Дебелия Джими, нали?
— Какво? Знаете даже и името ми?
— Срещнеш ли из тези места дебел ловец на такава кранта, подобна на камила, то той сигурно е Джими. Но щом вие сте тук. Дългия Дейви с мулето си не може да е далеч. Или може би се лъжа?
— Не, наистина е наблизо, недалеч от тук на юг, където долината навлиза в планината.
— Аха! Там ли ще лагерувате днес?
— Разбира се. А моят спътник се казва Франк. Франк също бе слязъл от коня. Той подаде ръка на непознатия. Последният го огледа изпитателно, после му кимна и попита:
— А може би самият Хобъл Франк?
— Я виж ти, и моето име ли знаете?
— Забелязах, че куцате, а името ви е Франк. Беше близо до ума да ви задам този въпрос. Живеете заедно с Бауман, Ловеца на мечки, нали?
— Кой ви каза?
— Самият Бауман. Преди доста време бяхме за малко заедно. Къде е той сега? У дома си ли? Струва ми се, че къщата му беше на около четири дена път оттук, нали?
— Точно така. Обаче той не е там. Попаднал е в ръцете на огелаласите и ние тръгнахме на път, за да видим какво можем да направим за него.
— Вие ме плашите! Какво се е случило?
— Недалеч оттук до Девилс Хед. Отвлекли са го към Йелоустоун заедно с петимата му спътници, за да го убият на гроба на Злия огън.
Непознатият наостри уши.
— Сигурно за отмъщение? — попита той.
— Да, разбира се. Чували ли сте някога за Олд Шетърхенд?
— Да, мисля че си спомням това име. — При тези думи по устните му заигра особена усмивка.
— Той е убил Злия огън заедно с други двама сиуси. Огелаласите тръгнали на път, за да посетят трите гроба, и Бауман попаднал в ръцете им.
— Как го научихте?
Франк започна да разказва за Вокаде и за всичко, което се беше случило от появяването на този млад индианец. Непознатият го изслуша много внимателно и сериозно. Само от време на време, когато Хобъл Франк твърде много се увличаше в своя роден диалект, по лицето му пробягваше усмивка. Щом разказът свърши, той каза:
— Желая ви сполука от цялото си сърце. Особено ме интересува младият Мартин Бауман. Може би някой път ще успея да го видя.
— Това може да стане много лесно — обади се Джими. — Необходимо е само да дойдете с нас. Но къде е конят ви?
— Ей тук наблизо. Оставих го само за няколко минути, за да ви огледам, докато минавахте покрай храстите.
— Та нима забелязахте идването ни?
— Разбира се. Видях ви още преди половин час, когато бяхте спрели да се съветвате за чудовищната следа.
— Как? Какво знаете за нея?
— Нищо друго, освен че е моята собствена диря.
— Какво? Вашата ли? По дяволите! Значи вие сте онзи, който ни води за носа.
— Наистина ли се оставихте да ви заблудя? Изпитвам голямо задоволство, че съм успял да скроя такъв номер на един уестмън като Дебелия Джими. Обаче номерът не беше подготвен за вас, а за съвсем други хора.
Дебелия, изглежда, съвсем не знаеше какво да мисли за непознатия. Поклащайки глава, той го огледа от глава до пети, а после зададе въпроса:
— Кой сте вие всъщност?
Другият се разсмя развеселен и отвърна:
— Веднага забелязахте, че съм новак в Далечния запад, нали?
— Да. От пръв поглед личи, че сте grenflsh [45]. С вашата лъскава пушчица спокойно можете да стреляте по врабци, а дрехите и цялото ви снаряжение са купени сигурно едва преди няколко дена. Несъмнено сте тук с голяма компания — някоя група от неделни ловци. Къде слязохте от влака?
— В Сент Луис.
— Какво? Толкова далеч на изток? Невъзможно! От колко време се намирате тук, в Запада?