— Good evening! [52] Поставете пушкалата си настрана, мешърс! Идвам като приятел и ви нося поздрави от Дебелия Джими и Хобъл Франк.
Дългия Дейви свали карабината си, а останалите също последваха примера му.
— Носите ни поздрави от тях ли? — попита той учудено. — Значи сте ги срещнали?
— Да, естествено, и то долу край Кървавото езеро, където ги беше отвела слонската диря.
— Това е вярно. А те откриха ли какъв е бил този слон?
— Да, моят кон.
— Zounds! [53] Сър, нима той е дюстабанлия с толкова огромни крака?
— Не, напротив, има много изящни копита. Но на тях бяха поставени тръстикови «обувки», за да заблудя неприятелски настроени червенокожи.
Дългия веднага схвана за какво ставаше въпрос.
— Ах, колко умно! Този непознат мистър слага на коня си слонски стъпала, та да заблуди хората, които видят следата! Човече, тази мисъл е много добра! Тя е толкова превъзходна, сякаш е моя!
— Да, Дългия Дейви винаги има най-хубавите мисли измежду всички ловци, които яздят и ходят между двата океани!
— Не се подигравайте, сър! Сигурно е, че съм поне толкова умен, колкото и вие. Ясно ли е?
При тези думи изпълненият с пренебрежение поглед на Дейви се плъзна бързо по чистите дрехи и излъсканите оръжия на Олд Шетърхенд.
— Не се и съмнявам — гласеше отговорът, — и понеже сте толкова умен, сигурно ще можете да ми кажете какъв призрак е видял вашият Боб.
— Ще изям цялата торба с куршуми за карабина, и то без прясно масло и сол, ако не е бил вашият кон.
— Струва ми се, че отгатнахте доста точно.
— Не е необходимо да си бил гимназист като Дебелия Джими, та да отгатнеш подобно нещо. Но я ми кажете къде всъщност се намира това човече и къде е Франк? Защо сте дошли сам?
— Защото са възпрепятствани да дойдат самите те. Един отряд шошони ги покани на вечеря.
Дългия направи движение, изразяващо уплаха.
— Heavens! Да не би да искате да кажете, че са ги пленили?
— Да, бяха нападнати и отвлечени.
— От шошоните? Пленени? Отвлечени? Няма да търпим подобно нещо! Вокаде, Мартин, Боб, бързо на конете! Трябва да препуснем подир шошоните!
— Stop [54], сър! — предупреди го Олд Шетърхенд. — Знаете ли къде да търсите шошоните?
— Не. Но се надявам, че вие ще можете да ни кажете!
— А какъв е броят на воините им?
— Воините ли? Да не мислите, че ще взема да броя воините, когато става въпрос да измъкна от беда моя Дебел Джими? И двама да са, и сто да са, все ми е едно — трябва да го отървем!
— Тогава почакайте поне малко, преди да ги нападнете! Струва ми се, че преди това има да си кажем някои неща. Аз не съм сам. Ето че идва и моят приятел, който също би искал да ви поздрави с едно «добър вечер».
Винету беше забелязал, че Олд Шетърхенд говори с мъжете. Затова сега се приближаваше заедно с конете. Вярно, че Дългия Дейви бе изненадан да види червенокож в компанията на бял, но, изглежда, не счете, че заслужава да му се обръща особено внимание, понеже каза:
— Някакъв червенокож! И също тъй грижливо издокаран като вас. Всъщност вие, изглежда, не сте някой уестмън, а?
— Не, всъщност не. И това отгатнахте веднага.
— Така си и мислех! А този индианец е сигурно някой от уседналите червенокожи, получили няколко педи земя като подарък от Белия баща [55] във Вашингтон.
— Тук се излъгахте вече, сър!
— Едва ли.
— Съвсем сигурно. Моят приятел не е човек, който би приел земя от президента на Съединените щати. Напротив, той би…
Ловецът бе прекъснат от Вокаде, издал вик на радостно удивление. Младият индианец се бе приближил до Винету и бе забелязал пушката в ръката му.
— Уф, уф! — извика той. — Мацакан-маца-ска — Сребърната карабина!
Дългия поне толкова разбираше езика на сиусите, че се досети както искаше да каже Вокаде.
— Сребърната карабина ли? — попита той. — Къде е? Ах, ето я, наистина!
— Това е Мацакан-маца-ска — повтори Вокаде. — Значи този червенокож воин е Винету, великият вожд на апачите!
— Lack-a-day! [56] — възкликна Дългия. — Но щом този червенокож джентълмен действително е Винету, тогава би трябвало…
Дейви замлъкна по средата на изречението си. Беше му дошла някаква мисъл, от която забрави да си затвори устата. Той зяпна втренчено Олд Шетърхенд, после плесна с ръце, направи скок във въздуха и най-сетне продължи:
— Е, тогава съм направил наистина голям гаф, по-голям от някой възрастен слон! Щом този индианец е Винету, тогава вие не сте никой друг, а самият Олд Шетърхенд, понеже те двамата са също тъй неразделни, както Дебелия Джими и аз. И така, кажете, сър, вярно ли е?