СРЕД ЛИМОНОВИТЕ ДРЪВЧЕТА
Надя Маркс
На синовете ми Лео и Пабло.
В старогръцкия език има четири различни
думи за „любов“ —агапе, ерос, филия и сторге.
Употребата на всяка от тях се определя от
контекста.
Както древните гърци са се прекланяли пред
дванайсет богове, но са допускали
съществуването на тринайсети, защо да няма и
дума, описваща пети вид любов?
ПЪРВА ЧАСТ
Любов на един гръцки остров,
1936 година
От незапомнени времена хората на този остров се прекланяха пред могъществото на пълнолунието. Почитаха августовската луна и вярваха, че под нейно влияние човек бързо губи разума си, особено ако е станал подвластен на магията на любовта. В подобна нощ всичко би могло да се случи. Периодът беше смятан за опасен и много коварен, а ефектът му върху влюбените от всички възрасти беше неизбежен. Когато горещият, ухаещ на жасмин нощен въздух омаеше сетивата и яркият лунен кръг изпълнеше небето, соковете човешки започваха да се надигат, а главите — да се пълнят с пакостливи мисли. Проблясващите над кадифено спокойното море лунни лъчи обещаваха наслади, надхвърлящи всяко въображение, и за никого не съществуваше гаранция, че няма да падне в плен на силата на нощното светило и да кривне от правия път.
Хилядолетия наред в такава нощ майките залостваха здраво вратите за младите си дъщери, защото знаеха, че периодът е много опасен. В такава августовска нощ едно пламенно и непокорно момиче успя да се изплъзне от бдителния поглед на майка си и да хукне право към морския бряг, за да се срещне с момчето, което обичаше.
Тя знаеше, че когато луната се вдигне високо в нощното небе, светлината ѝ ще бъде твърде ярка, за да се скрият от любопитни погледи, затова заедно с любимия ѝ се бяха уговорили да се срещнат веднага след залез-слънце, но преди изгрева на луната. Това беше магическият час, когато целият свят беше обгърнат в мрак, а морето беше неподвижно като стъкло.
Седмици наред двамата влюбени бяха обмисляли срещата си и я бяха планирали така, че да съвпадне с двайсет и осмия ден от лунния календар и с деня, в който момичето щеше да навърши петнайсет. Тази вечер, скрити от мрака на нощта, те се отдадоха на целувки и прегръдки и с вплетени едно в друго тела зачакаха да видят мистерията на августовското пълнолуние. Гледаха с благоговение как златистият проблясък на хоризонта постепенно обгръща в пламъци цялото небе, превръщайки се в гигантско кехлибарено кълбо, което се понесе над морето и заля всичко с топлото си сияние. Но преди пълната луна да успее да се издигне достатъчно високо, за да освети плажа като прожектор и да издаде двамата влюбени, те се втурнаха да се скрият в една от многото пещери под надвисналите скали на плажа. В тази нощ, в нощта, когато навършваше петнайсет и пълната луна властваше над нощното небе, момичето се отдаде на младежа, когото обичаше с цялото си сърце и който само три месеца преди нея беше навършил петнайсет. В тази нощ двамата се заклеха във вечна любов.
— Ще те обичам до края на вечността! — каза той.
— По-скоро бих умряла, отколкото да престана да те обичам! — отвърна тя.
Първа глава
Лондон, 1999 година
Мобилният телефон на Анна беше сложен на тих режим. Беше го изключила още преди вечерята. Много се дразнеше, когато Макс или някое от децата приемаха обаждания, докато се хранеха. Вечерята беше време само за тях, за семейството, и всеки друг можеше да почака. В крайна сметка, щом всички бяха заедно, какво толкова спешно можеше да има, което да не би могло да бъде отложено за известно време? Единственият човек, за когото Анна се притесняваше, беше старият ѝ баща. Но ако имаше нужда от нея за нещо, той винаги звънеше по домашния телефон.
Вадеше съдовете от съдомиялната машина, когато забеляза, че оставеният ѝ на кухненския плот телефон вибрира. Номерът беше непознат. Поколеба се, но накрая го вдигна и прие обаждането. Гласът се оказа непознат.
— Госпожа Търнър?
— На телефона — отговори сдържано Анна, но с предчувствие за нещо лошо. Не ѝ се случваше често да се обръщат към нея с фамилията на съпруга ѝ, а този мъжки глас звучеше неприятно сериозно.