— Извинявай, татко! Но не се притеснявай! — рече и протегна ръка, за да стисне извинително неговата, превръщайки се отново от петнайсетгодишна в петдесет и три годишна жена. — Знам какво правя, достатъчно съм голяма. Обещавам, че няма да поставя в неловко положение нито теб, нито семейството!
Обещанията — дори онези, изречени с най-добри намерения — се дават, за да се нарушават. Анна нямаше намерение да нарушава обещанието, което през онзи ден даде на баща си.
Непредвидени обстоятелства обаче са в състояние да объркат и най-старателно направените планове.
Вечерята в таверната на Антонис Зеврос беше не само неизбежна, но и желателна, тъй като той отказваше да приеме „не“ за отговор. Когато Анна прие поканата му, взе със себе си и братовчед си Манос — както за да спази традициите на острова, така и за да бъде спокоен баща ѝ. Тя харесваше много братовчед си Манос, а той пък хареса Антонис Зеврос. Доста по-младият от нея Манос беше най-малкият в техния род и като такъв, беше много забавен и твърде дяволит — качества, които така и не беше загубил с годините заедно с чувството си за хумор. През годините двамата братовчеди бяха станали добри приятели. Бяха се сближили още повече, когато той беше дошъл да живее при семейството на Анна в Лондон, докато учеше в университета. Сега беше сгоден за момиче от Крит и възнамеряваше да отиде да живее при нея — за огромен ужас на майка си.
— Ако можеше, още щеше да ме кара да ходя с ученическа униформа — отбеляза Манос, когато за първи път сподели плановете си с Анна. — Не може да се примири с факта, че ще напусна този остров. Непрекъснато ѝ повтарям; „Крит е само на едно пътуване с лодка оттук, мамо“, но тя не ме чува и само плаче. Какво да направя, а?
Тия Асимина, майката на Манос, чието име означаваше „направен от сребро“, беше най-малката сестра на тия Урания и поредната от безбройните роднини на Алексис. На някои от егейските острови според обичая момичетата бяха кръщавани със сложни имена. На Анна винаги ѝ беше изглеждало забавно, че и на техния остров има много неподходящо кръстени жени — например „красивата“, макар да не беше красива, или „русата“, която обаче имаше черна коса. Имената на двете лели на Анна обаче им подхождаха — жени, за които човек никога не би предположил, че са сестри. Докато Урания беше изпратена от боговете, нежна и добра душа, която не обичаше да съди хората и да клюкарства, сестра ѝ беше нейна пълна противоположност. Любимото ѝ занимание беше да внася и изнася разни неща, езикът ѝ беше остър като счупена мида, а характерът — студен като среброто, на което беше кръстена. За нея всички деца бяха досадни и непоносими — с изключение на безценния ѝ единствен син, с когото се беше сдобила на доста напреднала възраст, след като беше изгубила надежда да стане майка. Останалите членове на рода си смяташе за по-долна ръка от нея, в това число собствения си съпруг. Алексис беше единственото изключение, защото беше отишъл да живее в Англия. За щастие, Манос беше наследил добрия характер на леля си Урания и външния вид на чичо си Алексис. Следователно изобщо не беше изненадващо, че си беше намерил съпруга от друг остров и нямаше търпение да се махне оттук.
Вечерите в „Черната костенурка“ — таверната на Антонис, скоро се превърнаха в нещо обичайно за двамата братовчеди. Както и някои други неща. През деня ходеха да плуват, наемаха велосипеди или катереха планината, а нощем стояха до много късно, обикновено в таверната, опитвайки се да си върнат нещичко от изгубената младост. През първите няколко седмици от гостуването на Анна на острова Манос си взе отпуск, за да бъде с нея, и двамата се впуснаха в забавления, на каквито не се бяха отдавали години наред, като не забравяха, че съвсем скоро животът им ще претърпи коренен обрат. В края на лятото Манос щеше да замине за остров Крит, за да започне нова глава от живота си, а Анна… е, тя все още нямаше представа какво точно ще прави, когато се върне. Не беше говорила с Макс, откакто беше пристигнала тук, пък и двамата се бяха съгласили, че им е нужно време, за да премислят нещата. Освен това бяха решили, че докато не си изяснят в каква посока ще тръгне животът им, няма да въвличат децата в тази каша.
Освен когато следеше баща му да не прекали с тичането, Алекс си гледаше живота и като че ли нямаше ни най-малка представа за напрежението между родителите си. За разлика от Клоуи, която съвсем ясно си даваше сметка, че нещата вкъщи не са такива, каквито би трябвало да бъдат.