Към пет часа сутринта, когато първите слънчеви лъчи се прокраднаха между лентичките на дървените кепенци, тя се отказа да се опитва да спи. Скочи от леглото, измъкна се тихичко от къщата и тръгна към плажа. Все още срамежливо, слънцето покриваше всичко, до което се докоснеше, със своя румен блясък и само лекото захлаждане във въздуха издаваше, че наближава изгрев, а не залез.
Този път, вместо да се гмурне в яркосиньото море от скалите както обикновено, Анна навлезе във водите му бавно, потапяйки постепенно тялото си с надежда да охлади внезапно пламналия прилив на страст. След продължително плуване тя се изкатери обратно на брега и се изтегна на изгладената от вълните каменна повърхност. Затвори очи и се отдаде напълно на ласките на слънчевите лъчи, представяйки си, че това са горещите пръсти на Никос. Очевидно хладните води на утринното море не бяха успели да намалят с нищо сластта, разгоряла се в тялото и ума ѝ. Кожата ѝ потръпваше от топлина, отдавна забравила за хладните ласки на морето. Нямаше представа колко дълго беше лежала така, изпаднала в сладостен транс, когато внезапно беше стресната от познат глас. В първия момент си помисли, че сънува. Но после, когато отвори очи и примижа срещу вече яркото слънце, видя до себе си Никос. Той стоеше прав до нея и от тялото му капеше вода, събираща се в локвичка около краката му.
— Калимера, Анна! — изрече тихо той, докато присядаше до нея на скалата. — Не ти ли е малко рано за плуване?
— Нико! — възкликна стреснато тя, седна и оправи горнището на банския си. — Откъде изскочи така?
— Бях доста навътре в морето, когато ти се появи — отговори той и тръсна косата си като кученце. Капчиците, които се разхвърчаха, се приземиха върху тялото ѝ подобно на миниатюрни диаманти. — Специално за изгрева ли дойде, или и ти не си могла да заспиш тази нощ? — продължи, като изпъна тялото си на скалата до нея.
— Не можах да заспя — прошепна Анна и бузите ѝ пламнаха от срам при спомена за мислите, които я бяха преследвали цяла нощ. — Ами ти? — попита само за да поддържа разговора. — Кога дойде тук?
— Изобщо не съм се прибирал у дома след вечерта в таверната. Много обичам да седя на плажа при изгрев-слънце — отговори той и внезапно млъкна.
Сякаш цяла вечност двамата останаха легнали на скалата, без да отронят и думица. Единствените звуци наоколо бяха крясъкът на чайките и разбиването на прибоя. От тялото на Никос се носеше такава топлина, че главата на Анна се замая. Той беше толкова близо, че ако го докоснеше, сигурно щеше да изгори пръстите си — в този момент като че ли това беше най-голямото ѝ желание. Вместо това продължи да си лежи, без да смее да си поеме дъх.
Анна се чувстваше като пълна глупачка. Срамуваше се от себе си. С Никос не бяха нищо друго, освен приятели и тя нямаше причини да смята, че той я вижда по някакъв друг начин. Затова леко се помести малко по-далече от него и се опита да се овладее.
— Толкова често подценяваме могъществото на секса, Анна — беше ѝ казал веднъж неин стар приятел по време на разгорещена дискусия за живота на един гръцки политик, замесен в скандална сексуална връзка.
— Но нали, след като сме разумни същества, трябва да контролираме импулсите си! — беше възразила тя.
Но приятелят ѝ беше поклатил тъжно глава:
— Има неща, които са извън нашия контрол, приятелко моя!
Да, Анна беше наясно със силата на Ерос и последствията от него. Макар да се беше омъжила за Макс на доста млада възраст, беше успяла да опознае донякъде този вид любов. Ала днес беше първият път, в който това чувство се беше стоварило върху нея като чук. Или като гръмотевица. Нямаше никакво съмнение, че ако бъдеш нарочен от любимото синче на Афродита, с тебе е свършено — ако ще и за кратко. В този момент, докато лежеше близо до Никос с прободено сърце, на Анна ѝ се искаше да може да задържи завинаги стрелата на Купидон в него. „Такава идиотка съм! Дърта глупачка! — повтаряше си отново и отново. — На моите години да изгарям от желание, при това към мъж, който не подозира за чувствата ми и който е влюбен в друга жена!“ Отчаяно искаше да измисли нещо смешно, което да каже, нещо неангажиращо, с което да разруши тази магия. Но тъй като беше неспособна дори да помръдне, какво оставаше — да каже нещо, тя продължи да си лежи на скалата, стиснала здраво очи. Докато нещо извън нея не я накара да ги отвори. И видя, че Никос се е подпрял на лакът и съзерцава лицето ѝ. В очите му се четеше тревога, челото му беше прорязано от дълбока вертикална бръчка.