Откри го в задния двор на ателието да храни кокошките. Този път беше без слушалки в ушите и в мига, в който Анна го повика, той реагира.
— Анна му! — викна, пусна емайлираната купа с булгур, с който хранеше кокошките, и те се разхвърчаха уплашено около него. Втурна се към гостенката си, сграбчи я в обятията си и прошепна: — Мислех, че си избягала от мен завинаги! — и започна да обсипва лицето ѝ с целувки.
Анна усещаше здравите мускули под ризата му, острата ласка на наболата му брада по бузите си. И желанието отново изпълни душата и тялото ѝ. Устните му се плъзнаха към врата ѝ. После я взе в обятията си като бебе и я понесе към леглото си. Без да каже и думица, започна да я съблича. Кожата ѝ все още носеше солта, пясъка и потта от плажа и водата, тя цялата ухаеше на море. Здравото му и твърдо тяло отгоре ѝ бързо прогони от ума ѝ всяка разумна мисъл. Вече нищо нямаше значение. Анна усещаше, че няма минало, няма бъдеще. Има само тук и сега. Потръпна в очакване и съвсем скоро усети онзи плажен прилив на сексуална енергия във вените си, в цялото си тяло. И докато двамата се въргаляха по меките чаршафи на голямото легло под балдахина на мрежите против комари, тя се отдаде на най-красивото удоволствие на света за втори път през този ден.
— Вероятно е бил убит по време на войната — отбеляза Никос, надвиквайки оглушителния следобеден концерт на милионите щурци, настанили се в тамариска пред прозореца на спалнята му.
Този път Анна не побягна. Остана щастливо отпусната в обятията на Никос, докато дишането и сърцата им не възстановиха обичайния си ритъм. Нямаше никакво желание да се откъсне от него — лежеше, обгърната от млечната белота на мрежата против комари, главата му отпусната върху бедрата ѝ, влажните къдрици на косата му — разпилени по корема ѝ.
— А това обяснява и защо тя никога не се е омъжила — продължи той, запленен от историята на леля ѝ.
— Толкова е тъжно, Нико! Толкова много любов, толкова голяма страст! Какво се е случило в крайна сметка? Изобщо не се разбира от писмата му — изрече Анна, докато галеше лицето му. Душата ѝ отново се беше изпълнила с тъга. — Любовта им е била голяма и въпреки това тя се е отказала от нея и се е обрекла цял живот на самота.
— Непрекъснато ти повтарям, Анна, този остров е парче земя с тесногръди хора. И до ден-днешен. Представяш ли си какво е било тогава?!
— Но нали са били млади и толкова влюбени! Защо не са могли да бъдат заедно? Какво е накарало леля ми да го изостави? От последното писмо, което прочетох, става ясно, че именно тя е сложила край на връзката им.
— Може би той е бил принуден да замине, преди да имат право да се оженят, а тъй като са били твърде млади, бракът им надали би се радвал на одобрението на местните. Или пък просто не е можел да се ожени за нея… Ами ако е бил вече женен за друга? Като теб, Анна? Разбираш ли какво искам да ти кажа? В общество като това тук, ако двамата са били любовници, тя не е имала друг избор, освен да държи връзката им в тайна!
Веднъж, преди няколко години, когато беше говорила с леля си за любовта, брака и децата, Анна беше приела за даденост, че Урания е била лишена и от трите неща.
— Човек не може да съжалява за нещо, което никога не е имал, Анна — беше казала тя на племенницата си и тогава, както и винаги, Анна се беше удивила на мъдростта и философията на леля си. Доскоро мисълта, че тази прекрасна жена е прекарала живота си без любов, не ѝ беше давала мира, но сега, в светлината на новите разкрития, Анна се надяваше, че с думите си Урания е имала предвид само брака и децата и че е взела своя дял от любов и страст на тази земя. Лесно е да кажеш, че не можеш да съжаляваш за нещо, което не си имал, но как човек би могъл да се чувства удовлетворен от този живот, след като никога не е познал страстта, която е същността на живота?
Анна прокара пръсти през косата на Никос и се изпълни с радост и благодарност за страстта, с която този мъж толкова неочаквано я беше дарил.
— Искам да знам какво се е случило с тях, защо са се разлепили — изрече внезапно на глас, прерязана от болка при мисълта за раздялата. Точно както леля си Урания някога, сега и тя си имаше любовник и тайна, която се налагаше да пази с цената на всичко.
— Ако толкова искаш да разбереш какво се е случило с леля ти, най-лесният начин е да попиташ самата нея! — отбеляза сериозно Никос. — В крайна сметка кой знае, може да няма търпение най-сетне да поговори с някого за това. Най-вече с теб, моя Анна!
Десета глава
Свечеряваше се, когато Анна се прибра у дома. Слънцето вече беше обляло с пожарищата си хоризонта, а трелите на подготвящите се за нощта птици бяха по-оглушителни и от следобедния концерт на щурците. Тя паркира скутера си до страничната ограда на къщата и вдиша с пълни гърди аромата на жасмин, който насищаше вечерния въздух. Анна нямаше да престане да се чуди как тези деликатни миниатюрни бели цветчета успяват да излъчват толкова силно ухание. Беше сигурна, че древните египтяни са заимствали своите неповторими рисунки на звездите от формата на простичкия жасмин. Всяка египетска рисунка на звезда напомняше за формата на едно-едничко цвете — цялото растение беше като съзвездие. През деня, когато беше високо в небето, слънцето сякаш лишаваше от смелост срамежливия жасмин и го караше да се затвори в себе си. Но вечер, когато огненото светило се спуснеше към хоризонта и небето придобиеше цвят на мастило, цветовете на жасмина избухваха с такъв аромат, че само вдишването му не беше достатъчно.