Алексис разказваше за хора, които Анна никога не беше виждала, в това число за баба ѝ и дядо ѝ. Разказваше за детството и младостта си. Призна ѝ, че е напуснал острова едва на седемнайсет години в името на семейната чест. Разказа ѝ и за болезнените години на изгнаничество. Говореше за любов и копнеж, за тайни и страсти, за жестокост, война и смелост. През тези три знаменателни дни бащата на Анна я хващаше за ръка и я повеждаше понякога на болезнено, друг път на приятно пътешествие в миналото. Разкри ѝ неща, за които никой никога досега не беше говорил — неща, които преобърнаха нейния свят и промениха разбирането ѝ за това коя е и откъде идва.
ВТОРА ЧАСТ
Любов на един гръцки остров,
1936 година
— Ще те обичам до края на вечността! — каза той.
— По-скоро бих умряла, отколкото да престана да те обичам! — отвърна тя.
Двамата лежаха неподвижно в обятията си, сърцата им биеха в ритъм. Не смееха да помръднат, за да не разрушат магията. Водени от младите си тела, така естествено като дишането, те се любиха за първи път през своя живот — нежна, сладка любов, бавна и всеотдайна.
През отвора на пещерата до тях долиташе плискането на морските вълни по брега, обещаващи им още чувствени удоволствия. Ала зората наближаваше, а те трябваше да се разделят преди изгрева на слънцето — също като пълната луна през нощта и то можеше да се превърне в неволен предател на влюбените. Урания протегна ръце, привлече лицето на Алексис към себе си и го дари с последна страстна целувка.
— Трябва да тръгвам — прошепна тя. — След час баща ми ще се е събудил.
— Ще те следя отдалече, за да се уверя, че си в безопасност — отвърна Алексис, но очевидно без никакво намерение да я пусне.
— Наистина трябва да бягам! — изрече нежно тя, но този път се изтръгна от обятията му и скочи на крака.
Означава „любов“ в духовния смисъл на думата.
В израза „с’агапо“, който на старогръцки значи „обичам те“, тя има смисъл на чувство на дълбока привързаност към някого или на истинска, безусловна любов.
Този вид любов е безкористна, тя само дава, без да очаква нищо в замяна.
Първа глава
Братята близнаци Андрикос и Костандис Левантис се ожениха за своите любими в един и същи ден, в една и съща църква, в ранната пролет на 1919 година, когато бадемите бяха обсипани с цветове и островът беше покрит с килим от диви цветя. Поруменелите им от щастие булки бяха млади и девствени, облечени в традиционните булчински рокли от бяла дантела, в които някога се бяха омъжили техните майки. И двете носеха букети от диви цветя и разцъфтели портокалови клонки. Братята, също облечени в традиционните за младоженците дрехи, пристъпваха гордо и наперено като пауни до своите булки.
В някои от утрините на ранната пролет на острова студът се задържаше толкова продължително, че човек би могъл да си помисли, че през нощта отново ще завали сняг. Деликатните бели цветчета на бадемите отлитаха от дърветата при най-лекия полъх на вятъра и се струпваха по склоновете на хълмовете като снежинки. В такава пролетна сутрин сватбената процесия на двамата братя близнаци се изви през горичките по посока към малката църква „Свети Пантелеймон“.
Начело на процесията вървеше селският свещеник, старият отец Евтимиос, следван от четири млади шаферки, всяка от които държеше в ръцете си гигантска бяла свещ, чийто пламък потрепваше под утринния бриз. Момичета в предпубертетна възраст, облечени в бяло като булките, както повеляваше традицията на гръцката православна църква, трябваше да поддържат пламъка на свещите до пристигането в църквата. Зад момичетата и пред двете двойки младоженци крачеха музикантите, които с традиционните си за този край инструменти — цигулка, лютия и барабан — придружаваха процесията по целия ѝ път.
Потокът от хора, които ги следваха, беше по-голям от всичко, виждано до този момент на острова. Церемонията по венчавката щеше да бъде извършена от отец Евтимиос, който познаваше и четиримата младоженци още от кръщенето им в същата тази църква — събитие, което, ако се вярваше на неговата памет, се беше случило преди броени години. Малката църква едва успяваше да побере присъстващите гости, които точеха вратове в стремежа си да не пропуснат момента, в който свещеникът благослови венците стефана и ги постави върху главите на младоженците. Благословията на тези нежни бели коронки, изработени от перли и сатен и привързани една за друга с бяла панделка, беше един от ключовите елементи в тайнството на брака, символизиращ съчетаването на двойката.