Андрикос обичаше сина на брат си като свое дете и знаеше, че момчето би дало дори дясната си ръка, за да защити братовчедките си. Доверието му към Алексис беше безрезервно.
Пътуването отнемаше повече от час с автобус, който спираше на селския площад всеки ден, с изключение на неделя.
На острова не се спазваше точен час — освен в случаите, когато ставаше въпрос за хващане на автобуса. Той винаги пристигаше точно в 6:25 сутринта и се връщаше точно в 16:00 часа следобед, с точно 15-минутен интервал за слизане и качване, независимо от обстоятелствата. Тази аномалия с точността се дължеше единствено на Филипос, шофьора на автобуса, който при постъпването си на работа беше получил разписание за движение и беше твърдо решен да го спазва с едва ли не религиозен фанатизъм. Всички в селото знаеха, че ако искат да отидат където и да е с този автобус, нямат друг избор, освен да спазват правилата на Филипос. В онези дни единици притежаваха собствени автомобили, а другият начин за придвижване — на гърба на магаре — не беше нито толкова бърз, нито толкова удобен като автобуса.
Филипос, който караше автобуса вече над двайсет години, имаше огромен корем, добро сърце и голяма слабост към тримата братовчеди. Урания му напомняше за неговата собствена дъщеря, затова се чувстваше едва ли не лично отговорен за безопасното ѝ връщане у дома всяка вечер.
— Ако беше моя дъщеря — промърморваше често той, когато тя се качваше в автобуса, — нямаше да те пусна да припариш и крачка извън дома! Образование! Че за какво му е на едно момиче образование!
О Аетос — „Орелът“, както Филипос беше кръстил своя автобус, беше негова радост и гордост. Той се грижеше за него така, както се грижеше и за собствената си къща. В горния край на стълбите, от които се влизаше в автобуса, той беше поставил бърсалка за крака и държеше всички пътници да си бършат обувките си, преди да пристъпят навътре. На таблото си беше поставил малък олтар, от който се очакваше да осигурява безопасно пътуване на всички — малка икона на Богородица, Божията майка, поставена вдясно от волана, обградена от пластмасови цветя в пъстри, ярки цветове, с изкуствена електрическа свещ пред нея. За всеки случай беше добавил и други защитни амулети, които висяха на огледалото му за задно виждане — разпятие, но и голям син камък против уроки, който беше древен езически символ по тези места за предпазване от зли духове. На предния капак на автобуса по поръчка на Филипос един художник беше изрисувал орел в полет, под който с красив калиграфски замах беше изписано самото име на автобуса — име, което към края на работния ден почти не се виждаше от пластовете прах, наслоили се отгоре му. Всяка вечер, когато се връщаше в своето село, Филипос първо измиваше и изтъркваше до блясък автобуса и едва след като се увереше, че всичко по скъпото му возило е тип-топ и то е готово за следващото си пътешествие, шофьорът се сещаше да влезе у дома, да се измие, да вечеря със семейството си и да си почине.
Алексис и Урания тръгнаха в гимназията през една и съща учебна година. Калиопа, която беше с тринайсет месеца по-малка от сестра си, ги последва следващата учебна година. Учебните занятия започваха рано и през зимните месеци тримата излизаха от домовете си преди изгрева на слънцето и се връщаха след залеза му. При лошо време на децата от околните села се позволяваше да остават в сградата на училището до пристигането на автобусите им, но когато настъпеше лято, братовчедите се възползваха добре от свободното си време и хукваха към плажа.
Двамата братовчеди не можеха да повярват какъв късмет са извадили — преместването в новото училище стана приблизително по времето, когато Урания беше влязла в пубертета и забраната за събиране с момчета ѝ беше наложена. Ако трябваше да се определи точният момент, когато между двамата се зароди истинска любов, то беше именно по това време. Въпреки че Урания и Алексис бяха напълно наясно, че чувствата им един към друг са се променили драстично и че между тях се беше настанило нещо коренно различно от преди, трябваше да започне тази първа година в гимназията, годината преди Калиопа да се присъедини към тях, за да успеят да си ги изяснят.
И двамата бяха наясно, че това беше забранена любов, която трябваше да бъде държана в тайна. Независимо колко силно Урания си повтаряше наум вечер, че любовта побеждава всичко, и независимо колко често Алексис си повтаряше, че Урания в крайна сметка не е негова сестра, и двамата знаеха прекалено добре законите по своите земи и осъзнаваха, че никой, никога и за нищо на света няма да им позволи да се оженят. Гръцката православна църква и гражданският закон никога не бяха позволявали брак между първи братовчеди, а съюзът между такива беше смятан за грях, за позор.