За разлика от останалите деца, двамата братовчеди не чакаха с особено нетърпение неделите и празниците — предпочитаха учебните дни. Стараеха се винаги да пристигат първи на селския площад сутрин за автобуса, така че, когато влязат, да могат да седнат на последната седалка отзад — Алексис до прозореца, Урания до него. Двете им издути торби, които съдържаха тежките учебници и храната за обяд поставяха встрани, за да си гарантират, че никой друг няма да седне до тях. По-късно, когато и Калиопа тръгна на училище, я слагаха да седне на седалката пред тях. И така в продължение на един час и малко повече — времето, което беше необходимо да стигнат до града, двамата се отдаваха на блажено щастие. В началото те бяха единствените две деца, пътуващи от селото към града, затова се наслаждаваха на близостта си и внимаваха да не привличат внимание върху себе си, нито да позволят някой да забележи, че краката им под седалката са преплетени.
Ранното сексуално пробуждане, сполетяло Алексис и Урания, беше невинно и целомъдрено като крехката им възраст. Особено за Урания нямаше по-голямо щастие просто да седи колкото е възможно по-близо до своя любим, да усеща топлината му и да слуша гласа му. Алексис, който вече беше навършил тринайсет, се радваше на прилив на тестостерон — гласът му беше станал басов и дълбок като на баща му, над горната му устна се беше появил гъст мъх, обещаващ скорошната поява на хубави мустаци, а тялото му беше като на млад атлет. Очертаваше се точно толкова красив като мъж, колкото Урания беше красива като жена. Но въпреки че хормоните му отдавна бяха започнали да му подсказват какво да направи с тази своя любов към братовчедка си, той отказваше да ги слуша, докато Урания не му дадеше знак.
В онези времена, когато момичето навършеше петнайсет се смяташе, че е готово за брак. И макар Урания все още да ходеше на училище и нямаше навършени петнайсет, предложенията за брак с нея бяха започнали да валят едно след друго. Според обичая, ако момичето приеме някое от предложенията за брак, женихът е длъжен да изчака с венчавката, докато невестата му не стане на съответните години. Ако и двете страни дадяха съгласието си за този брак, се приемаше за „дадена дума“, което означаваше, че младите са сгодени и обречени един на друг.
Не минаваше и месец, в който някое трето лице, наречено проксения — сватовница или сватовник, да не се появи на прага на Андрикос и Хрисула Левантис, за да иска ръката на Урания от името на някой момък. Урания действително беше отлична партия. Впрочем всички момичета от това семейство бяха смятани от хората за отлична партия — добро семейство, хубави момичета, стабилна зестра. Но традицията повеляваше, че първа трябва да даде дума на някого най-голямата дъщеря, преди останалите да могат да я последват. Обаче Урания категорично отказваше да чуе за брак и всеки път, когато майка ѝ се появеше с новина за поредното предложение, просто си запушваше ушите и излизаше от стаята.
— Единственото, което я интересува, са училището и книгите сподели веднъж Хрисула със загрижения си съпруг, който не закъсня да ѝ напомни, че именно тя беше настоявала дъщерите ѝ да се изучат. — Така е, но мислех, че ще е само за две-три години! — възрази отчаяно майката. — Откъде можех да допусна, че ще иска да продължи още по-нагоре? — Хрисула си знаеше, че да откажеш на добра сватовница, е на лошо — все едно затръшваш вратата под носа на късмета. — Училището е важна работа, но не по-малко важно е да си намериш добър съпруг — продължи тя. — Освен това другите момичета чакат да им дойде редът! Имаме пет момичета, Андрикос, а късметът не всеки ден чука на вратата!
— По-скоро бих умряла, отколкото да стана съпруга на друг мъж, Лекси! — призна обляна в сълзи един ден Урания на братовчед си, докато се разхождаха по плажа в очакване на автобуса. Калиопа, която вече беше станала довереница на двамата влюбени, си седеше на плажа и четеше книга, докато те се разхождаха. — Освен това съм твърде малка за брак! Искам първо да завърша училище, а след това да се омъжа, но за теб!
Урания и Калиопа бяха близки като близначки и си имаха безрезервно доверие, затова, когато моментът настъпи, по-голямата без никакво колебание сподели своята най-съкровена тайна с по-малката.
— Никой никога не трябва да разбира за това! — беше автоматичната реакция на Калиопа, уплашено ококорила очи.