Откакто беше напуснал острова, Алексис не беше правил нищо, освен да се труди като вол — с единствената цел да спести достатъчно пари, за да извика при себе си своята любима. Сега, когато крайната цел беше близо, всичко се беше преобърнало. Ако не бяха Костандис и чичо Георгиос със своето приятелство и подкрепа, Алексис сигурно щеше да се поболее от мъка.
С течение на времето между Алексис и Костандис се беше зародило истинско приятелство и братска обич. В края на всеки работен ден те лягаха по койките си и си говореха, докато не заспят. Първи се разкри Костандис, при това съвсем скоро след като започнаха работата си на търговския кораб. Разказа му за живота си и за онова, което го е накарало да напусне дома си.
— Напуснах заради любовта си към Ксанти — призна той една вечер след работа, докато лежаха на палубата и се наслаждаваха на чистия морски въздух. Нощта беше красива и топла и на двете момчета изобщо не им се искаше да се връщат долу към задуха на тясната каюта. Костандис бръкна в джоба на панталона си, извади пакета с цигари, опъна блажено гръб върху дъските и продължи: — Бях на петнайсет, когато се влюбих в нея. В началото тя дори не подозираше за съществуването ми. От покрива на нашата къща се виждаше нейната и веднъж, докато помагах на мама да простира прането, установих, че виждам право в нейната стая. От този ден нататък през повечето дни и вечери, когато имаше простряно пране, аз се скривах зад него и я наблюдавах. В началото тя изобщо не знаеше, че съм там, разбира се. Но един ден, докато стоеше пред отворения прозорец и си решеше косата, ме видя! Обаче изобщо не реагира — просто продължи да се реше и да ме гледа право в очите. Преди да се обърне и да се скрие в къщата, ми помаха.
После започна да идва редовно до прозореца и да ми позволява да я виждам. Обикновено си решеше косата или просто седеше и ме гледаше, но накрая винаги ми помахваше. Един ден вместо помахване ми прати въздушна целувка! Бях на седмото небе! След това живеех единствено за мига, когато пак ще я видя. Понякога се разминавахме на улицата или се виждахме в църквата, но никога не успявахме да си поговорим — само се гледахме, баща ѝ се превръщаше в бясно куче, когато станеше въпрос за единствената му дъщеря. А братята ѝ бяха още по-зле. Ако не си разбрал още, нейното семейство беше богато, а аз бях бедняк.
Любовта ни от разстояние продължи още известно време. Когато за първи път се срещнахме очи в очи, аз бях почти на седемнайсет, а тя — почти на осемнайсет. Най-добрата приятелка на Ксанти нямаше нищо против да ни бъде параван и така ние започнахме да се срещаме тайно. Не се случваше често, но от време на време успявахме. И това продължи доста време, докато един от братята ѝ не разбра и тогава… Сякаш адът се изсипа върху мен. Заплашиха, че ще ми отрежат краката, че и още нещо, ако някога пак доближа сестра им, а след това поставиха Ксанти под ключ.
Костандис си пое дълбоко дъх и извади нова цигара. Подаде една и на Алексис и продължи разказа си:
— Оказа се, че семейството ѝ било дало дума след две години Ксанти да се омъжи за сина на един приятел на баща ѝ, също богаташ! Какво можехме да сторим? Ако искахме да бъдем заедно, аз трябваше да я открадна и после да избягаме!
— Колко познато — въздъхна Алексис, пъхна ръце под главата си и се загледа в гъсто обсипаното със звезди небе.
— Звучи толкова странно да кажеш „ще открадна“, нали? — засмя се приятелят му. — Чудя се дали някой друг народ по света, освен гърците има обичай младите да се крадат. Но едва ли можеш да наречеш кражба нещо, при което човекът, когото уж крадеш, всъщност идва доброволно. Както и да е. Но представяш ли си само какво са направили родителите и братята ѝ? Дали са дума, без изобщо да я питат! Тя не беше на себе си от ярост. В крайна сметка решихме, че вместо да бягаме без пари и без място, където да отидем, първо ще тръгна аз и преди двете години да изтекат, ще ѝ пратя вест и пари да дойде при мен!
— Дааа — въздъхна пак Алексис и бръсна фаса от цигарата си през борда. — И това ми звучи познато.
— Ами ти, приятелю? — подметна весело Костандис. — Ти защо си напуснал дома си — просто да видиш свят или и ти заради красиво момиче?
След признанието на Костандис Алексис, естествено, беше очаквал този въпрос. И любезността изискваше да му върне жеста на доверие. Но при перспективата да говори за любовта си към Урания, усети, че се разтреперва и дланите му се потят. Много отдавна не беше изричал името ѝ на глас и сега само при мисълта, че трябва да го каже, сърцето му се разтуптя като лудо.