Този разговор с баща ѝ се беше оказал истинско откровение. Анна беше дълбоко впечатлена от неговата мъдрост и познания по въпросите на любовта. Всъщност той беше последният човек на света, с когото би ѝ хрумнало да говори за множеството начини да обичаш, но пък кой знае, Алексис вероятно беше прав. Може би Макс имаше правото да се влюби в друга. До този момент последната мисъл изобщо не ѝ беше хрумвала, но като че ли вече не можеше да бъде сигурна в нищичко.
Никос беше събудил у нея съвсем друг вид чувства и осъзнаването, че и тя като Макс е способна на силна връзка с човек, който не е брачната ѝ половинка, замъгли иначе ясните ѝ виждания по подобни въпроси. Дали щеше да постъпи така, ако Макс не ѝ беше изневерил? Надали. Но пък пълното сексуално отдаване на Никос, което изобщо не бе характерно за нея, я караше да постави под въпрос редица свои преценки. Когато Макс ѝ беше казал, че е влюбен в друга жена, тя беше съсипана, неспособна да проумее чутото. „Но как е възможно да бъде влюбен в напълно непозната жена?“ — питаше се отново и отново. Но ето че сега и тя имаше чувства към човек, когото почти не познаваше. Как беше възможно това? От друга страна, както разбра през последните дни, по света има много неща, които иначе сме мислели за невъзможни.
— Да, Анула му — извади я от размислите ѝ гласът на баща ѝ. — Животът невинаги върви според нашите планове. Решението на Урания беше окончателно и аз бях длъжен да го уважа.
— И после как продължи, тате? — запита Анна с надеждата, че баща ѝ няма да се поддаде на обичайното си изтощение напоследък и да млъкне.
— Ще ти кажа, Анула, обещавам! Но прояви малко търпение. Имам още много да ти разказвам, но първо ми позволи да си поема дъх и да си почина мъничко.
Алексис стана от масата и тръгна към къщата и леглото си. Кратката дневна почивка винаги му се отразяваше много добре. Сънят беше свещено занимание за гърците, както си даде сметка Анна — нещо, което беше научила още от съвсем ранна детска възраст. Сиестата беше смятана за жизненоважна, особено през летните месеци след обедното хранене. За Алексис това беше начин на живот, дори в Лондон. Сега Анна с обич си спомни как едно време майка им тихичко им се караше, когато заедно с братята ѝ вдигаха шум, докато баща им си почиваше следобед. По-късно, когато самата Анна беше тийнейджър и сънят все не ѝ достигаше… през почивните дни често спеше и след дванайсет на обяд, майка ѝ охраняваше зорко и нейния сън. Ако я потърсеха приятелки, Розария им казваше да се обадят по-късно. „А моята майка ме мисли за мързелива, ако спя след девет сутринта, ако ще и да е неделя!“ — беше редовното оплакване, което чуваше в такива случаи от удивените си приятелки.
Когато някои от английските приятели на Алексис се осмеляваха да изразят възмущение от този негов навик — намираха го за загуба на ценно време — той отговаряше през смях: „Следобедният сън съживява тялото и изостря ума, приятели! Трябва някой път да пробвате, може и да ви хареса!“. Когато беше малка, Анна също го беше смятала за загуба на ценно време за игра, но сега се наслаждаваше на всяка възможност да полегне следобед.
По примера на баща си Анна се запъти към сенчестата част на градината, където морският бриз винаги се усещаше, постла си едно одеяло под лимоновото дърво и легна. Затвори очи и се унесе в дрямка, докато чакаше баща си да се събуди и да продължи увлекателния си разказ.
И на стар, и на съвременен гръцки означава „обич“, „топла привързаност“.
Естествено чувство, като онова, което родителите изпитват към своите деца.
В текстовете от древността се среща рядко, при това почти изцяло и само за описание на отношения между членове на семейството и роднини.
Осма глава
25 юли 1939 година
Скъпи мой Лекси, светлина на очите ми,
Мисля за теб през всяка минута от деня и нощта и преживявам огромна агония, докато ти пиша това писмо. Първо искам да знаеш, че любовта ми към теб е и винаги ще бъде по-безбрежна от океана, който ни разделя, и по-необятна от небето, което ни събира! Искам да знаеш, че ще те обичам винаги и до края на света и че ти ще останеш в моето сърце, докато съм жива. Прескъпа любов моя, знам, че това писмо ще разбие сърцето ти така, както моето вече е разбито.