След обилната закуска тримата приятели станаха, всеки взе своята чашка с турско кафе (чичо Георгиос редовно получаваше пратки кафе от Гърция) и се преместиха заедно в дневната. И те като останалата част от жителите на Великобритания се събраха около радиото в очакване на новините. Накрая, в 11:15 часа, министър-председателят Невил Чембърлейн направи обръщение към британския народ от своя кабинет на Даунинг Стрийт № 10. „Тази сутрин — започваше обръщението — британският посланик в Берлин връчи на германското правителство официална нота, в която се казва, че ако до 11 часа днес те не обявят, че започват изтеглянето на войските си от Полша, страните ни ще се смятат във война.“ А после, неспособен да овладее емоциите си, премиерът Чембърлейн изрече кошмарните думи, които на никого не му се искаше да чува: „Принуден съм да ви съобщя, че тъй като към този момент германското правителство не е реагирало по никакъв начин на нашата нота, от този момент нататък Великобритания се намира във война с Германия!“.
И стана така, че след като чичо Георгиос беше познал момента на избухването на войната с точност от плюс-минус няколко седмици, за тримата мъже тази неделна закуска действително се оказа последната за много, много дълго време.
Девета глава
Остров Лесбос,
1939 година
През септември, само месец преди влизането и на Гърция във войната, Урания потегли за остров Лесбос, в чийто прочут университет щеше да учи за учителка. За нейна огромна радост беше успяла да спечели стипендията, за която мечтаеше и за която толкова се беше трудила. Калиопа също се надяваше да я последва през следващата академична година и окуражаваше сестра си да тръгва, като обещаваше, че скоро пак ще учат заедно. Двете момичета бяха решили да се посветят на учителското поприще и след завършването си заедно да открият така необходимото за селото им истинско училище.
През първата година в университета животът на Урания като че ли не се промени особено. Състоянието на война, което засягаше континента и най-вече столицата Атина, не се отразяваше на егейските островчета. Макар Урания да се притесняваше, че е далече от дома, прецени, че след като университетът все още работи, значи за нея е напълно безопасно да си остане тук и да продължи образованието си. През по-голямата част от времето за студентите нямаше никаква опасност да посещават занятията и лекциите, и всички се надяваха, че нещата скоро ще се успокоят.
При пристигането си на Лесбос Урания беше очаквала да се чувства изолирана и самотна, след като беше далече от семейството си и особено от любимата си сестра Калиопа, но световните събития, които се разиграваха недалече от тях, създаваха такава атмосфера на вълнение и другарство сред студентите, че на нея на практика не ѝ оставаше време да се чувства самотна. Нае си квартира в къщата на вдовицата кирия Исмини, която свързваше двата края, като приемаше квартиранти. Хазяйката беше далечна роднина на леля ѝ Афродита, която беше препоръчала този дом като почтено и сигурно място за отсядане по време на следването. Вдовицата приемаше на квартира само момичета, защото най-голямата ѝ болка в живота беше, че си няма собствени деца. Съпругът ѝ загинал по време на войната между Турция и Гърция от 1918 година и тя беше останала сама и без деца.
Макар и доста малка, къщата беше приятна и светла, а красивата овощна градина, която я обграждаше отвсякъде, беше предостатъчна компенсация за само трите спални. Урания често вземаше учебниците си и излизаше да учи под хладната сянка на красивите дървета.
Стаите за спане бяха три, а квартирантките — четири, и естествено, една от спалните принадлежеше на хазяйката, затова момичетата бяха настанени по две в стая. Урания, която винаги беше споделяла не само стаята си, но и леглото си с Калиопа, нямаше нищо против да има съквартирантка. Нейната се казваше Талия — също студентка в университета, но по математика.
Семейството на Талия беше от Лесбос, но живееха в селце, намиращо се твърде далече от столицата. Бяха предпочели да наемат квартира, вместо дъщеря им да пътува всеки ден. Баща ѝ — заможен фермер, можеше да си позволи таксите за висшето образование, въпреки че изобщо не виждаше смисъл в това.
— Баща ми смята, че ще си остана стара мома и че си пропилявам младостта — каза Талия на Урания още при запознанството им. — Толкова много образование щяло да откаже всеки, който би пожелал да се ожени за мен.