— Да, разбирам те — въздъхна Урания. — Моята майка ми повтаря същото. Отначало нямаше нищо против да уча, но после започна да прави опити да ме омъжи, за да ме откаже.
— Единственото, което мога да кажа по въпроса, е, че макар моите родители изобщо да не са образовани и да не са в състояние да схванат защо толкова искам да взема висше образование, нито за миг не са се опитвали да ме спрат. За което ще им бъда вечно благодарна!
Другите две момичета, които бяха квартирантки на кирия Исмини, бяха сестри от едно близко островче. Те бяха дошли да чиракуват при една шивачка и се надяваха някой ден да си отворят собствена работилница в родното си село. Четирите момичета се харесаха и започнаха да се разбират много добре, особено Урания и Талия, които се чувстваха свързани от жаждата си за знания и от твърдата си решимост да имат висше образование. За разлика от тях, сестрите бяха срамежливи, обикновени девойки, изпитващи благоговение към умните си съквартирантки. Говореха само тогава, когато ги питаха нещо, довършваха си една на друга изреченията и бяха източник на постоянно забавление за Урания и Талия.
За кирия Исмини присъствието на момичетата в дома ѝ беше истинска наслада. Но макар да се отнасяше към тях като към дъщерите, които никога не е имала, тя изискваше строго спазване на реда и чистотата в стаите и градината. Не че момичетата имаха нещо против — всички до една бяха свикнали на домакинство в собствените си домове.
През първата учебна година в университета образованието на Урания не се ограничаваше с чисто академичните задачи. Въпреки че по въпросите на сърцето тя беше по-веща от повечето момичета на нейната възраст, житейският ѝ опит се ограничаваше единствено до малката сплотена общност на родния ѝ остров. За разлика от него, Лесбос беше един от най-големите гръцки острови. Къщата на кирия Исмини се намираше на съвсем малко разстояние с автобус от столицата Митилини — оживен, шумен пристанищен град с магазини, пазари, ресторанти и таверни, каквито Урания никога до този момент не беше виждала. Но вместо да се уплаши от огромните размери и чудатостта на това място, като човек, отворен към промени, тя успя да се приспособи доста бързо. Макар да беше мечтала и копняла за приключения, доскоро изобщо не си беше помисляла, че ще ѝ се наложи да ги изживява сама — винаги си беше представяла до себе си Алексис. Но Урания беше издръжлива, силна млада жена и макар че любовта ѝ към Алексис не беше намаляла, тя бе твърдо решена да продължи напред и да не си позволява да затъва в сълзи и самосъжаление. Освен това Калиопа ѝ беше предала най-великия урок на света по сила и храброст.
Солидарността и другарството, наложили се сред студентската общност в Митилини, обхванаха бързо целия остров. Млади и стари, обединени от една мисъл, се събираха по кафенета и барове, за да слушат радио и да обсъждат хода на войната. Тези редовни събирания помогнаха много на Урания и се превърнаха в преграда срещу отчуждението, което при други обстоятелства щеше да я завладее в този голям, странен за нея град. Тя свикна с новия си живот много по-бързо, отколкото си беше представяла.
Момичетата прекарваха свободното си време с приятели от университета. Един от добрите приятели на Урания беше Михалис — също бъдещ учител, но във втори курс. Но ако Михалис не се беше влюбил до уши в Урания в мига, в който я видя, тя надали щеше да го забележи. Тя дори не подозираше за съществуването му, докато веднъж той не се настани до нея на масата в студентския стол и не започна да говори.
Външно Михалис беше пълна противоположност на Алексис. Докато Алексис беше висок и атлетичен, с гъста черна коса, Михалис беше по-скоро нисък, дребен, с очила и макар само на двайсет и две, темето му вече беше започнало да се оголва. Докато кафявите очи на Алексис разпалваха пожар в сърцето на Урания, при това толкова голям, че да прогори копринения ѝ комбинезон, очите на Михалис я съзерцаваха иззад очила. Изобщо, външният му вид беше такъв, че никое момиче не го поглеждаше втори път. Но в мига, в който си отвореше устата, щом започнеше разговор с някого, крайно скромните му физически дадености автоматично ставаха незначителни. Начинът му на говорене беше завладяващ, гласът му излъчваше сила и страст. И когато човек го опознаеше, той се превръщаше в не по-малко красив и привлекателен и от най-хубавите младежи. Или поне така смяташе Урания.
Активен член на новосформираната комунистическа група за съпротива към университета, Михалис беше уважаван от редица свои колеги, които споделяха неговите либерални политически възгледи. Преди войната заедно с цялото си семейство той беше членувал в социалистическата партия, която се противопоставяше на диктатурата на министър-председателя Метаксас. Промененият политически климат в Европа, настъпил след избухването на Втората световна война, беше дал нов фокус на идеите му. Урания се чувстваше сигурна в неговата компания, намираше го за умен и мъдър и обожаваше да седи и разговаря с него. Не беше влюбена в Михалис, но го харесваше много повече, отколкото можеше да опише с думи.