Но хората не обръщаха внимание на такива подробности. Слънцето най-сетне беше изгряло и първите му топли лъчи накараха момичетата да свалят тежките зимни одежди, обикновено ушити от завеси или одеяла, и да разголят плътта си, излагайки я безсрамно на показ за всеки войник, който се случеше да мине покрай тях. Проституцията се беше превърнала в едно от основните занимания на италианските жени по време на войната, техен главен начин за оцеляване. Размяната на сексуални услуги срещу храна беше нещо естествено. Алексис и приятелите му познаваха добре тази страна на военната обстановка и макар че лично той се беше смутил, когато се сблъска за първи път с това, постепенно бе престанал да я забелязва като всички останали.
Първото безсрамно и директно предложение за секс от жена беше получил веднъж посред бял ден, когато заедно с командира си Чарлз Ървин бяха поседнали в едно кафене. След натоварената сутрин и двамата мъже имаха нужда от малко спокойствие и по едно силно питие. Във въпросния ден бяха повикани спешно много рано в едно близко селце — някакъв старец се беше оплакал, че непълнолетната му внучка е била многократно изнасилена от четирима съюзнически войници, а самата внучка беше започнала да крещи до небесата, че иска да ги избие до един и настоява за компенсация. Дядото беше заклещил въпросните войници в плевнята си и заплашваше да ги насече на парчета със стария си сатър.
Както и можеше да се предположи, старецът просто се опитвал да продаде момичето — дребно, изпито от глад създание на не повече от дванайсет години — на един от войниците, който като пълен глупак позволил на стареца да го въвлече в разговор, без изобщо да разбира нищичко. Войникът, естествено, нямал никаква представа какво точно му говори старецът — докато накрая не схванал идеята на посланието… и нещата загрубели.
— Нямаш представа на какво са способни тези хора! — беше казал Чарлз Ървин на Алексис, докато двамата пиеха нещо, което би трябвало да е италианската ракия грапа, но имаше вкус по-скоро на медицински спирт. — Биха продали и баба си, а в дадения случай и внучката си за консерва говеждо! Но как да ги съдим, когато са толкова отчаяни!
Докато командирът му говореше, Алексис забеляза една жена, която се приближаваше към тяхната маса. Преди това я беше видял да се навърта около входа на кафенето. Беше я забелязал само защото нещо в нея му беше напомнило за майка му или за леля му Хрисула. Не беше млада, сигурно към средата на четиресетте, беше облечена в стар протрит пеньоар и носеше кошница, сякаш отиваше на пазар. Та същата тази жена изведнъж влезе в кафенето и целенасочено пое точно към тяхната маса, като застана неприятно близо — Алексис усети бедрото ѝ неприлично опряно о неговата ръка. Докато гледаше и двамата — първо командира, а после и Алексис — жената тихо и учтиво, така, сякаш беше сервитьорка и вземаше поръчката им или просто питаше за цената на рибата, запита дали някой от тях не би желал да прави секс с нея в замяна на известна част от хранителните им порциони. Алексис, който тъкмо беше поел глътка грапа, така се задави, че я изплю и опръска ръката и дрехата на жената. Приемайки тази реакция за отказ, жената учтиво се обърна и излезе от кафенето така безшумно, както беше влязла. На Алексис му беше необходимо доста време, докато си върне самообладанието и отново успее да каже нещо. Този път не му се наложи да превежда на командира си казаното от жената — очевидно той, за разлика от своя подчинен, вече го беше чувал предостатъчно, за да го знае наизуст.
— Казах ти — гласеше краткият коментар на Чарлз Ървин.
След този случай Алексис бързо установи, че това е нещо обичайно по тези места. Освен традиционните жрици на любовта, предлагани по бардаци от сводници и всякакви други посредници, към проституцията прибягваха и най-обикновени почтени жени, иначе скромни домакини — принудени да продават собствените си тела или телата на децата си на всеки войник от Съюзническите сили, който ги пожелае, за да се сдобият с някаква храна, с която да изхранват семействата си. Това отвращаваше дълбоко Алексис и същевременно го натъжаваше, а всеки от неговите колеги, който се възползваше нетърпеливо от безизходицата на тези хора, предизвикваше у него неистов гняв.