Когато другите две двойки се отпуснаха блажено на одеялата си и подкараха любовните си игри, Алексис хвана Розария за ръка и я отведе далече от тях. Най-голямото му желание на този свят беше да я целуне, но тъй като беше мечтал отдавна за това, искаше двамата да бъдат насаме, без чужди погледи около тях. Розария спокойно му подаде ръка и тръгна след него надолу по пътеката към малко зелено плато. И там, сред дивите цветя и жужащите пчели, Алексис обгърна нежно лицето ѝ с ръце и за първи път след Урания целуна момиче с истинска любов в сърцето си. Розария с готовност отвърна на целувките му, със страст, не по-малка от неговата. Лежаха прегърнати един до друг във високата трева и слушаха рева на прибоя далече под тях.
— Обичам те, Розария! — прошепна Алексис в ухото ѝ.
Най-неочаквано Розария скочи, изтупа роклята си и направи крачка напред, за да си тръгне. Алексис сграбчи ръката ѝ и я придърпа отново при себе си.
— Обичам те, Розария! — повтори той. — Чу ли ме какво ти казах?
— Да, Алексис, чух те — каза тихо тя.
— А ти обичаш ли ме така, както аз теб?
— Да, Алексис, обичам те! Наистина те обичам! — прошепна тя. — Но не трябва да те обичам.
— Защо, Розария? Защото не съм католик ли? Или защото съм войник?
— Не, Алексис! Защото заради моята любов може да те убият!
— Но нали вече ти казах, че ще пазя честта ти, както е редно? Баща ти няма причина да се притеснява за това!
— Не става въпрос за чест, Алексис — смотолеви колебливо Розария. — Ти не знаеш… не разбираш… не можеш дори да си представиш как стоят нещата!
— Не, ти не разбираш, Розария! — едва не извика той и я придърпа отново до себе си. — Аз искам да се оженя за теб!
— Точно в това е проблемът, Алексис — изрече тя и погали нежно лицето му. — Проблемът е, че не можеш да се ожениш за мен, защото аз вече съм омъжена!
Денят, който беше започнал толкова обещаващо за Алексис, заплашваше да се превърне в най-големия кошмар в неговия живот. От думите на Розария стомахът му се преобърна, светлината се превърна в мрак.
— Омъжена ли? Ама… — запелтечи невярващо той. — Невъзможно! Ти никога не си ми казвала подобно нещо! — Розария беше вперила поглед в тревата и от очите ѝ капеха огромни сълзи. — Съпругът ти… — продължи той с усещането, че някой го беше ударил с чук по главата — да не би да е мъртъв? Да не би да е убит във войната?
— Не, Алексис — отговори тя, вдигна рязко глава и го погледна с блеснали очи. — Нещата изобщо не стоят така. Той не е нито мъртъв, нито убит, макар че Бог ми е свидетел как ми се иска да беше така!
Алексис я изгледа объркано.
Четвърта глава
Отпуснала се веднъж, тя не беше в състояние да спре. Докато разказваше, на Алексис постепенно му стана ясно, че нежеланият съпруг не е единственото нещо в живота на Розария, което не беше наред. Момичето, в което се беше влюбил, живееше в кошмар, беше омотано в опасна мрежа, която заплашваше да я задуши.
Розария нямала и осем годинки, когато баща ѝ починал от туберкулоза. Болестта, отнела живота на толкова много хора по света, била смятана от местните за нещо като прокоба над селото им и в своето невежество хората вярвали, че всяка къща, сполетяна от нея, е нечиста и прокълната. Бащата на Розария не бил единственият, отнесен от туберкулозата — от същото починали малкото ѝ братче и двамата ѝ чичовци. Домът им останал без баща и без мъже, белязан завинаги от грозната според неуките селяни прокоба. Така майката на Розария — Луиза, едва на двайсет и пет години останала вдовица с две малки дъщери. Единственият човек, който имал желание и не се страхувал да им помага, била по-голямата ѝ сестра Филомена.
— Помня добре първите години след смъртта на мъжете в къщата ни — каза Розария на Алексис — Никой не смееше да ни доближи, с изключение на леля ми. Не че и тя си нямаше своите неприятности. Нямахме нищичко. Бяхме принудени да се храним с огризки, да шием дрехите си от парцали. И на мен ми се наложи да порасна много бързо, Алексис, защото мама не можеше да се справя сама! Налагаше се да ѝ помагам във всичко, включително да се грижа за малката ми сестричка София. Баща ми и брат ми много ми липсваха! Имахме отчаяна нужда някой да се грижи за нас, някой да ни защитава! Имахме нужда от ангел пазител. За съжаление, на негово място в дома ни се появи дяволът!