За да изхранва себе си и двете си малки деца, Луиза нямала друг избор, освен да си намери работа. А единствената възможност за някаква работа била в Неапол. Вместо да се уплаши от представата за големия град, Луиза всъщност се вълнувала. Затова приготвила торбата си, връчила момичетата на сестра си и потеглила. Хубавата ѝ външност скоро ѝ осигурила работа като сервитьорка в един бар, което означавало, че през повечето вечери била принудена да остава в града, далече от дома си, в жалка влажна стаичка над бара. Тъй като била млада, красива и наивна, скоро започнала да привлича неправилния вид внимание от страна на неправилния тип мъже — и по-конкретно на един. Салваторе де Сио бил красавец и чаровник, имал тънки мустачки, носел елегантен костюм и миришел на скъп одеколон.
До този момент Луиза нито била прекрачвала пределите на селото си, нито била ходила в бар, а какво оставало да има представа от мъже като Салваторе де Сио. Той започнал да ѝ купува подаръци, да я обсипва с внимание и не след дълго успял да ѝ завърти главата. Дотолкова, че тя луднала по него. На Салваторе му било необходимо само да ѝ прошепне мили глупости в ухото, да забоде розов карамфил в косите ѝ, да я целуне сладко по устните — и ето че тя се съгласила да отиде да живее при него. Мизерната ѝ стаичка, воняща на пържена риба и мръсен канал, изобщо не можела да се сравнява с апартамента, който той можел да ѝ предложи. В мига, в който се пренесла при него, Салваторе настоял тя да напусне работата си, като обещал, че оттук нататък той ще се грижи за нея.
— Аз съм богат мъж! — хвалел се той, когато я полагал в леглото си. — На моята жена не ѝ трябва да работи в бар! — повтарял, докато я обладавал. — Дай ми каквото искам и ще имаш всичко, което сърцето ти пожелае!
За Луиза всичко това било нов вид любов и нов вид секс. Покойният ѝ съпруг бил тих, нежен човек, който нито веднъж през живота си не успял да събуди в нея подобни силни физически усещания. На всичко отгоре ѝ било обещано да живее живот, за какъвто само си била мечтала! За да го получи, била готова на всичко.
И наистина, Салваторе винаги разполагал с много пари, част от които с радост харчел за Луиза. Родното ѝ село ѝ се струвало като останало в минал живот. Не чак толкова, че да не се сеща от време на време да се отбива там, разбира се. Всеки път пристигала с храна, дрехи и разкази за бляскав живот, които сестра ѝ Филомена изобщо не одобрявала.
— Кой е този мъж, Луиза? — попитала Филомена още първия път, когато Луиза се появила, натоварена с подаръци. — Ами дъщерите ти? Не искаш ли да живееш с тях? Та те имат нужда от теб, ти си тяхна майка!
— Те обичат теб, Филомена! — отговаряла Луиза. — За тях ти си много по-добра майка, отколкото някога съм била аз. Моля те, погледай ги още мъничко! Ще ги взема при мен веднага щом се устроя напълно. Ще говоря за това със Салваторе.
— Събуди се, Луиза! Излез от този сън! Откъде накъде чужд мъж ще иска децата ти? Какво те кара да мислиш, че човек като него, който заживява с хубаво момиче за удоволствие, ще поиска и нейните копелета, а?
— Ти не разбираш, Филомена! Той ме обича, иска аз да бъда щастлива! Казвал ми го е!
— Не разбираш нищичко от живота, Луиза! — поклащала тъжно глава Филомена. — Не вярвай на всичко, което чуеш! Особено ако е изречено от мъж като Салваторе де Сио!
— Сигурна съм в него, Филомена! Обичам го и той също ме обича, и е богат. Ако ти се грижиш за моите дъщери, аз ще се грижа за теб и за цялата фамилия! Ще ти нося неща, които никога досега не си виждала, и всички ще заживеем добре! Най-накрая!
— Не знам, Луиза, имам лошо предчувствие! Да внимаваш, чуваш ли?
Но Луиза била глуха и няма за притесненията на по-голямата си сестра. Наслаждавала се на новия си статус на любовница на заможен мъж, който като че ли бил хлътнал по нея точно толкова, колкото и тя по него. Но само след три месеца Салваторе де Сио си показал жестокостта — и когато това станало, за Луиза вече нямало връщане назад.
Тя не трябвало да работи повече по баровете. Той имал наум нещо съвсем друго за нея. Проституцията, контрабандата, отвличанията, изнудванията и подкупите били само част от обичайните занимания на Салваторе де Сио. Не само на него, разбира се, а и на цялата фамилия, чийто виден член бил самият той — Камората.
Един месец ухажване и облагородяване бил обичайният срок, който Салваторе посвещавал на новите си жени — предимно провинциални девойчета, съвсем сами в големия град. След като ги пречупел, той ги гонел от апартамента си и ги изпращал в един от бардаците си в лабиринта от мрачни и вонящи тесни улички на Неапол. И те оставали завинаги там. За Луиза обаче нещата не свършили дотук.