Очевидно Салваторе я бил харесал повече от другите жени. Освен с изумителната си красота, със сляпата си готовност да му доставя удоволствия и да бъде негова сексуална робиня, Луиза неволно успяла да го убеди да я задържи при себе си три пъти по-дълго от останалите му жертви. Тя била мека и лесна за контролиране и той се забавлявал отлично с нея.
Другите жени обикновено започвали да се съпротивляват след известно време, отказвали прищевките му, викали и пищели. Не и Луиза — тя била винаги готова и като че ли дори се наслаждавала. Като заклет наркоман, Салваторе я зарибил с хашиш — любим завършек на хубавия секс — и така повишил още повече зависимостта ѝ от него и осигурил подчинението ѝ. Но дори и Салваторе си имал предел — три месеца момиче, преди да се отегчи.
Накрая и Луиза била напъдена, за да се влее в неговата гвардия от проститутки. След като бил похарчил толкова много по нея, крайно време било тя да започне да му изкарва пари.
За радост на Луиза обаче, Салваторе се оказал доста хлътнал по нея, въпреки че не желаел да си го признае. Веднъж седмично поръчвал да му я докарат, за да му достави удоволствие. Скоро тя установила, че това е привилегия, която никое друго момиче, напуснало апартамента му, не било получавало досега. А той не само я викал, но ѝ позволявал да прекара цялата нощ при него. Явно си падал по богатото ѝ сексуално въображение и игричките, които тя не спирала да измисля. А Луиза била на седмото небе от това негово внимание. Така всяка седмица горката нещастница се зареждала с нова надежда. В очите на колежките си тя била богоизбрана. Това подхранвало наивния ѝ ум със заблудата, че някой ден Салваторе ще я прибере обратно като своя официална любовница и нищо чудно дори да се ожени за нея.
Войната донесла бедност и отчаяние на всички жители на Неапол, но на Салваторе де Сио — още по-несметни богатства. Неговият бизнес бил в апогея си, бардаците му процъфтявали. Немските окупатори си плащали добре за компанията на местните жени. Салваторе знаел отлично как да угажда на разнообразните им сексуални вкусове. Новото момиче бързо станало популярно сред най-високопоставените офицери, които се нуждаели от специално внимание.
Луиза била засмукана в този мрачен и опасен свят, в който тя заплувала като риба във вода. Вече почти не си ходела на село, въпреки че продължавала да праща пари и от време на време да се появява с подаръци. При едно от тези кратки гостувания малко след началото на войната тя пристигнала в черната му лимузина, натруфена с кожи и всичките си бижута, с огромна кошница, пълна догоре с храна. Била придружавана от Салваторе, облечен в елегантен костюм и пушещ дебела пура.
Макар че жестовете на щедрост били крайно необичайни за Салваторе, любопитството и нарцистичното му желание да се изфука го накарали да предложи на Луиза да я закара лично до родното ѝ село. Той вече знаел всичко за момичетата и Филомена, знаел че тя не одобрява начина на живот на по-малката си сестра.
— Нека да види колко добре се грижа за теб! — казал ѝ той. — Нека всички там да видят какво са в състояние да направят парите!
— И дано сестра ми най-сетне затвори голямата си уста! — отвърнала Луиза, обувайки копринените си чорапи.
Когато Филомена отворила вратата и видяла сестра си и нейния сводник, първото ѝ желание било да се изплюе срещу тях и да затръшне вратата под носовете им. Не желаела да има нищо общо с тях, и ако живеела сама, със сигурност щяла да откаже греховната им храна. Но храната изтичала от селото по-бързо и от сито, а и Филомена не била сама, имала да храни и други гърла. В къщата ѝ отдавна никой не си спомнял откога не били виждали хляб, ориз, картофи, които щели да ги хранят седмици наред. Да не говорим за кошница, пълна с консервирани меса и зеленчуци, сладкиши, бисквити, достатъчни за месеци напред.
— Къде са момичетата, Филомена? — попитала Луиза, докато се настанявала на канапето в малката гостна на сестра си, която сега била превърната в спалня за децата. — Къде са Розария и София? Искам да ги запозная със Салваторе!
Тези думи Филомена се надявала никога да не чуе. Молела се децата никога да не видят мъжа, съсипал живота на майка им. Не стига, че трябвало да гледат в какво се е превърнала самата тя, а сега и него!
— Имат работа, Луиза — отговорила. — Остави момичетата на мира!
— Как така имат работа? Каквато и работа да имат, трябва да я оставят, за да видят майка си! Извикай ги веднага, Филомена, искам да ги видя!