— По-добре изобщо да не те виждат! — промърморила под нос по-възрастната жена.
— Те са мои деца и аз искам да ги видя! — дошъл бързият рязък отговор.
Преди някоя от тях да успее да каже каквото и да било, в стаята се появила Розария, следвана от София.
Майката не била виждала децата си от месеци и сега не можела да повярва на промяната, която забелязала в тях. Особено при Розария. София, която била на осем, била все още момиченце — прекрасно, с големи тъмни очи и гъста черна коса. Но тринайсетгодишната Розария се била превърнала в млада красавица. Напъпилото ѝ тяло подсказвало за бъдеща разкошна жена. Приликата с майка ѝ била невероятна. Когато я видял, Салваторе ахнал с глас.
— Чао, мама! — поздравила тихо Розария със сериозен глас и се приближила.
— Чао, миличка! — отговорила Луиза, слисана от променената си дъщеря. — Много красива си станала, Роза, момичето ми! Толкова красива, толкова променена! Хайде, ела и дай целувка на мама!
Макар и неохотно, Розария се приближила до майка си и я целунала по двете бузи. Откъм ъгъла на стаята до ушите ѝ достигнало възторженото подсвиркване на Салваторе.
— Си, си, ке белла рагаца! — възкликнал той с опасен блясък в очите, докато се намествал на стола си и изпълвал стаичката с гъстия дим от пурата си. — Да, колко красиво момиче!
Филомена просто стояла на прага и наблюдавала тази сцена с натежало сърце.
Пета глава
В мига, в който Салваторе де Сио видял Розария, моментално започнал да крои планове как най-лесно да я докопа за себе си. С напредването на войната въздушните атаки на Съюзниците над селцето зачестили. Инвазията им в Сицилия през юли 1943 година последвала скоро след падането на Бенито Мусолини от власт, което дало възможност на силите на Алианса да нахлуят и в останалата част от Италия. Ситуацията се влошавала все повече и повече, което дало на Салваторе основание да предложи на Луиза да прибере дъщерите си в града. Но Филомена не давала и дума да стане. Тя била твърдо решена да пази момичетата колкото е възможно по-дълго. Нямала никакво доверие на по-малката си сестра, а още по-малко — на онова дяволско семе, както започнала да нарича Салваторе.
Нощ след нощ всички жители на селцето, заедно с хлебарки, плъхове, бълхи и въшки, се скупчвали в мрачния и мръсен железопътен тунел наблизо, който вонял на урина и некъпани с години тела. Накрая въздушните нападения станали толкова непредсказуеми, че селяните нямали време да стигнат до тунела, затова властите наредили спешна евакуация. Хората се разбягали панически като мравки, предимно към Неапол, надявайки се, че там нещата не са чак толкова зле като при тях. Филомена била като парализирана. Какво да прави сега? Била готова по-скоро да ѝ отрежат пръст от ръката, вместо да моли сестра си за помощ, но едновременно с това съзнавала, че не отговаря само за себе си, а и за своите племеннички. Луиза била единствената им надежда.
— Ще приберем само момичетата — изсумтял Салваторе, когато Луиза му съобщила за първи път за евакуацията на селото. — Сестра ти да си търси друг подслон.
Но Луиза все пак не била изгубила напълно разсъдъка си, че да не възрази с думите:
— Филомена е моя сестра! Не мога да я оставя да спи на улицата, докато навън падат бомби!
Така Филомена и момичетата получили стая в приземието на бардака — ако дупката, която им освободили, би могла да се нарече стая. Но както лелята се успокоявала неведнъж, поне на този етап били спасени от бомбардировките и разполагали с предостатъчно храна. В тази сграда никой не умирал от глад, престъпността хранела добре.
Когато Салваторе я изнасилил за първи път, Розария била дълбоко заспала. Дни наред имала висока температура с треска и ту изпадала в безсъзнание, ту идвала на себе си. Край нея седяла единствено Филомена — грижела се за нея, сменяла студените компреси, завивала я. Луиза била твърде заета с проституция, за да обръща внимание на дъщеря си.
През онзи ден Розария за първи път била оставена съвсем сама. Треската ѝ била започнала да отшумява благодарение на нелегално доставения пеницилин, с който Салваторе вече редовно търгувал на черния пазар.
— Най-малкото, което можеш да сториш за дъщеря си, е да помолиш сводника си да ѝ намери лекарства! — изкрещяла Филомена на по-малката си сестра. — Момичето изгаря от температура, може да умре, а той буквално седи върху лекарството, което може да я спаси!
През онази сутрин Салваторе седял край прозореца и пушел дебелата си пура, когато видял как Филомена и София напускат сградата. Двете не били излизали навън дни наред и момиченцето помолило леля си да я изведе на чист въздух. Щом двете завили зад ъгъла и се изгубили от погледа му, сводникът слязъл надолу по стълбите към приземния етаж.