Салваторе харесвал Луиза и нейните сексуални игрички, харесвал и другите зрели жени, които винаги му били подръка, но никога не пропускал възможността да се наслади и на млада плът, стига да му паднела. Не само той имал предпочитания към невръстните девойчета. Познавал мнозина, особено немци, които нямали нищо против да се изръсят със солидна сума за привилегията да пробват девствена стока — а в тези отчаяни времена все повече се множали хората, готови да продадат децата си — момичета, както и момчета — за съответната цена. Той решил обаче, че точно това малко момиче иска първо за себе си. Другата, още по-малката, щял да предостави с радост на онзи, който плати най-много. Но Розария щяла да му бъде личен подарък, който той бил убеден, че му се полага след усилената работа напоследък. Затова бил твърдо решен да я пробва първо той, преди да я предаде на клиентите.
Розария била дълбоко заспала. Челото ѝ било влажно, бузите — зачервени от високата температура. Салваторе дори не я събудил. Безшумно разкопчал панталона си, извадил члена си и легнал върху нея. Повдигнал нощницата ѝ и заопипвал крехкото ѝ тяло, изпосталяло още повече от високата температура. Розария се събудила с писъци в мига, в който той проникнал грубо в нея.
Розария разказваше, а Алексис все повече се отчайваше. До скоро си беше мислил, че няма нищо по-лошо от нещата, на които беше станал свидетел и които беше преживял през първите дни от назначението си в съсипания от войната Неапол. Но то се оказваше нищо в сравнение с онова, през което беше преминала Розария — неща, от които кожата му настръхваше. След избухването на войната Алексис беше наясно, че хората се бият, за да се защитят, за да не бъдат убити те самите. Поне тогава, когато битката се водеше за свобода и за победа над врага, всичко беше в името на всеобщото благо и в него имаше нещо като достойнство. Но с проточването на войната, когато на преден план излезе битката за оцеляване, хората, чиято обща цел беше собственото им самосъхранение, се оказаха способни на ужасни, на кошмарни неща. При пристигането си в Неапол Алексис беше видял отчаяни хорица, готови да продадат душите, децата и дори майките си за къшей мухлясал хляб. Но колкото и да осъждаше покварата им, той беше наясно, че тя е част от мрачната необходимост да оцелееш. Но онова, в което участваше Салваторе де Сио, не можеше да се побере в нормалните човешки представи.
След онзи първи път Салваторе предупредил Розария, че ако каже на някого, ще я убие. Добавил, че ще продаде София на първия мъж, който пожелае да прави секс с нея, а леля ѝ ще изхвърли на улицата, за да умре. И за всичко това щяла да бъде виновна единствено тя! Харесвало му да гледа страха в очите на малкото момиче, харесвал властта, която имал над нея.
Розария започнала всяка вечер да се моли войната да свърши или поне тяхното село да стане безопасно, за да могат да се върнат пак там. Но вместо да свърши, войната станала още по-ожесточена. Всеки ден се случвало по нещо ново. Повече от година Розария не смеела да каже нищо на никого. Филомена имала подозрения, но Салваторе бил много хитър — колкото и да се стараела, тя така и не успявала да го излови на местопрестъплението. С натежало сърце лелята наблюдавала как племенницата ѝ се превръща в затворено, изнервено, мрачно създание. Най-голямото ѝ желание било да намери друго място, където да отведе момичетата, дори молела Луиза да им помогне, но по-малката ѝ сестра смятала, че вече е направила достатъчно за семейството. Салваторе бил нейният цар, който значел за нея много повече от собствените ѝ дъщери. Самата тя нямала нищо против да му подари и тях, стига той да бъде доволен. Направила се, че не знае нищо, дори когато научила, че София била обещана на някакъв немски офицер с вкус към момиченца в предпубертетна възраст.
И тогава на сцената се появил Алфонсо.
Алфонсо де Сио — по-малкият брат на Салваторе, се бил отбил на гости у тях след изнурителна обиколка из региона по задачи от семейния бизнес. Влюбил се в Розария в мига, в който я видял, и веднага пожелал за себе си момиченцето от приземния етаж, с което брат му се хвалел толкова много. Кротостта и крехката ѝ хубост, невръстната ѝ възраст и безспорният ентусиазъм на брат му към нея разпалили бързо похотта на Алфонсо. Но не само сексуалното завоевание било причината той да поиска Розария само за себе си. Далеч по-силен мотив била неговата натрапчива мания за съревнование с по-големия му брат.