Съперничеството между двамата се вихрело още от най-ранно детство — всичко, което имал Салваторе, трябвало да има и Алфонсо. И сега, след като Салваторе се смятал за собственик на прекрасната Розария, Алфонсо трябвало да му я отнеме. Тя трябвало да бъде негова! Негова и единствено негова, на никого другиго, най-вече на големия му брат! Като най-млад член на клана Де Сио, Алфонсо компенсирал липсата на житейски опит с патологичния си характер. Той бил единственият човек на света, от когото Салваторе се страхувал. Затова, когато Алфонсо му казал да стои далече от Розария, и го предупредил, че ако я пипне дори с пръст, ще го убие, Салваторе му повярвал. Разбира се никой не попитал самата Розария — Алфонсо я искал, а това било единственото, което имало значение. И най-важното, за да бъде сигурен, че брат му няма да я докосне повече, той заявил, че ще се ожени за нея! Ето как на четиринайсет години и половина Розария станала съпруга на Алфонсо де Сио и се превърнала в член на една от най-страховитите мафиотски фамилии в цял Неапол и околността му!
Розария скоро осъзнала, че да бъде съпруга на Алфонсо, е за предпочитане, пред това да бъде сексуална играчка на по-големия му брат. Знаела, че съпругът ѝ няма да бъде често около нея, защото пътувал много. Освен това благодарение на Алфонсо, на когото се примолила, тя успяла да спаси малката си сестричка — поне на онзи етап — от живота на дете проститутка.
Алфонсо се оженил за Розария набързо, защото пак трябвало да потегли на път. Венчавката се състояла в църквата „Свети Аниело“, прочута с чудесата си. Кралят и неговият двор ежегодно посещавали тази църква, за да гледат как кралският бръснар подстригва израсналата за една година по чудодеен начин коса върху изработената от слонова кост глава на Христос. След като църквата била достатъчно подходяща за краля, значи била достатъчно подходяща и за фамилията Де Сио. На церемонията присъствали страховитата и импозантна майка на Алфонсо, баща му, двете му неомъжени сестри, Салваторе, Луиза и нещастната Филомена със София. Облечена в рокля от красива бяла дантела, купена ѝ от бъдещите ѝ зълви, Розария стояла съкрушена до младоженеца, който стискал ръката ѝ доста по-силно, отколкото било необходимо.
След женитбата Алфонсо извадил младата си невеста от влажното мазе и я настанил в малък апартамент край пристанището, На София и леля ѝ Филомена било позволено да се преместят при нея в ролята на нейни придружителки. Алфонсо бил предоволен от това развитие на нещата — щял да разполага с Розария винаги когато идвал в града, а през останалото време щял да се радва на свободата си. Освен това бил постигнал най-важната си цел — да отнеме Розария от брат си. Това му стигало.
Горката Филомена се чувствала безпомощна и много виновна, че не успяла да опази по-добре своите момичета. Всеки ден оплаквала ориста, сполетяла семейството ѝ. Луиза била завинаги загубена за нея, но поне момичетата били все още живи и здрави.
Единственото, което можела да стори оттук нататък, било да ги държи плътно до себе си и да се моли на Дева Мария да им спести бъдещи изпитанията.
След всичко, което трите жени били преживели, настаняването им в самостоятелен апартамент било огромно облекчение. Алфонсо нямал нищо против да им предостави покрив над главата и да издържа Розария, но щедростта му не включвала леля ѝ и сестра ѝ. Самата Розария споделяла всичко с тях, разбира се, но имало дни, в които гладували.
— Не ни трябват благодеянията на фамилия Де Сио! — отсякла един ден Филомена пред голямата си племенница. — Аз ще си намеря работа! Имам достатъчно умения, за да издържам и трите ни. Ще ми се изобщо да не бяхме длъжни да приемаме мръсните им пари!
Ала работа не се намирала лесно, а още по-малко — почтена работа. В крайна сметка Дева Мария ги възнаградила — след месеци наред обикаляне и търсене Филомена успяла да се уреди като икономка в щаба на Съюзниците.
— Да си отваряш очите на четири! И ушите! — наредил Алфонсо на Филомена, когато научил, че е тръгнала на работа. — Браво на теб! Хубаво е да разполагаме с вътрешна информация. Каквото научиш — новини, корабни доставки, дори клюки — веднага докладваш на мен, разбра ли?
Алфонсо бил повече от доволен, че без никакви усилия се е сдобил със свой шпионин, както благоволявал да се изразява самият той, в щабквартирата на Съюзниците.
Шеста глава
Гърция, Егейско море,
1999 година