— Мамо, защо търпиш подобно поведение?! — беше ѝ казвала възмутено Клоуи, когато беше улавяла баща си в надутост. — Той да не си въобразява, че знае всичко на света?
— Няма проблеми, миличка, знаеш го какъв е — беше се опитвала да го извини пред дъщеря си Анна. — Все пак студентите по цял ден се прекланят пред него и знанията му, та сигурно очаква и от нас да постъпваме по същия начин. Не го прави нарочно.
Да, Анна сама беше позволила на Макс да се държи по този начин. Но като цяло той бе грижовен и забавен партньор, добър баща и до съвсем скоро — добър съпруг. Двамата бяха преживели толкова много щастливи мигове! Какво се обърка изведнъж, какво стана? Изневярата му я беше наранила дълбоко, но много повече я заболя от пълното му пренебрежение към нейните чувства.
Немного отдавна Анна и няколко нейни приятелки бяха решили да си организират женска вечер. Една от главните теми на разговора им беше изневярата.
— Според мен, ако се стигне до подобно нещо, съпрузите трябва да проведат сериозен разговор за причините, довели до тази изневяра — беше отбелязала съвсем в свой стил Анна.
— Ако разбера, че Джак има любовница, веднага ще му отрежа оная работа! — беше отсякла Анджела, бракоразводен адвокат, предизвиквайки неконтролируемия кикот на всичките си приятелки. — Ще я отрежа и моментално ще я метна през прозореца!
— Не знам, момичета — беше отвърнала Сам, най-добрата приятелка на Анна, също художничка. — Ами ако е една от нас? Приемаме, че с изневери се занимават само мъжете, но жените също го правят…
— Що се отнася до мен, никога! — беше извикала съвсем искрено Анна. — Твърде много обичам Макс, за да му изневеря!
— А смята ли се за изневяра, ако е само забежка, само секс? — беше запитала София, снаха ѝ, съпругата на един от братята ѝ. — От друга страна… май при нас никога не може да стане така, а?
— Дааа, ако правим секс с някого, ние обикновено имаме чувства към него, влюбваме се и всичко завършва със сълзи. Докато при мъжете всичко е предимно и само секс, нали? — беше добавила друга приятелка и дискусията беше продължила в същия дух.
Затова, когато Макс ѝ беше съобщил за любовната си афера, беше я заболяло най-вече от неговата двойственост по отношение както на нея, така и на брака им. Анна беше сигурна, че ако той беше изразил някакво съжаление за действията си и ѝ беше поискал прошка, тя веднага щеше да приложи на практика своята теория за сериозния разговор. В крайна сметка най-непоносимо от всичко се бе оказало неговото тотално безразличие.
— Знаеш ли, тате, прав си — чу се да изрича Анна след дълго мълчание. — Май животът наистина не е толкова прост.
— Дори когато си мислиш, че най-сетне всичко е под твой контрол, животът пак има навика да те изненадва — отвърна Алексис.
— Моля те, продължи да разказваш, тате! — подкани го тя, макар да знаеше, че може би не трябва да го притиска толкова много. — Искам да знам колкото е възможно повече!
— Бъди по-търпелива, Анна, вече не съм млад като преди, въздухът ми не е толкова много — отговори той и потупа нежно ръката ѝ.
— Да, знам, тате. Съжалявам! — кимна виновно тя, но въпреки това продължи: — А какво е ставало по време на войната на нашия остров? Поддържал ли си контакт с някого тук? Знаеш ли нещо за тукашния им живот?
— О, момичето ми, не можеш да си представиш колко… — не довърши Алексис и от гърдите му се изтръгна дълбока болезнена въздишка. — Години наред нямах новини от никого тук и сърцето ми щеше да се пръсне от тревога! Към края на войната започнах да получавам писма от майка ми, твоята баба — макар и със закъснение те успяваха да ме намерят и така научих първите новини за семейството и за… Урания.
Седма глава
През войната, Гърция,
1944 година
— Когато войната свърши, за мен ще бъде удоволствие да дойда с теб и да ти помогна да основеш вашето селско училище — беше казал Михалис на Урания, когато сподели с него най-голямата си мечта. — Така де — беше побързал да добави той, — ако ти и Калиопа ме искате.
— Не мога да си представя по-добро предложение! — отвърна възторжено Урания.
Връзката ѝ с Михалис беше придобила изключително голямо значение за нея и двамата прекарваха заедно по-голяма част от свободното си време. Когато той не ѝ гостуваше в квартирата у кирия Исмини, двамата предприемаха дълги разходки по плажа или седяха с часове по кафенетата, за да обменят мисли и да правят планове. Михалис не криеше любовта си към Урания и за голяма изненада не след дълго тя установи, че също започва да изпитва към него нещо повече от приятелски чувства. И макар че тези чувства дори не се доближаваха до пълното духовно и телесно отдаване, с което се беше обрекла на Алексис, тя все пак беше силно привързана към Михалис.