— Е, Алексис — прекъсна размислите му Джон, — какво реши? Ще говориш ли с полковника? Сигурен съм, че той ще ти помогне да намериш изход от ситуацията!
Разговорът с Джон Саймънс накара Алексис да се замисли за нещо много съществено. Ами ако си замълчи за брака на Розария? Възможно ли е тогава да се ожени за нея и да я отведе в Англия, където никой никога не би могъл да научи за миналото ѝ? Той беше скрил от приятеля си, че Розария е омъжена за Алфонсо, не за да го заблуди, а защото, самият той живееше в отрицание на този факт и нямаше сили да го изрече. Алексис изобщо не беше допускал, че Джон ще му предложи да се ожени за нея. Джон не беше от този тип мъже, канеше се да напусне Неапол, без дори да се обади на Кончета. Ами ако разкаже на полковника същата версия? Дали командирът ще му даде разрешение за подобен брак? Дали номерът му ще мине? Наистина ли ще може да се ожени за Розария и да получи разрешение да я вземе със себе си в Англия? А дали самата Розария би се съгласила? Алексис беше наясно, че дори и тя да се съгласи на тази измама, никога не би изоставила сестра си тук, така че той беше длъжен да опита да получи разрешение и за София, та дори и за Филомена! Момиченцето беше като дъщеря на Розария, а и той самият вече се беше привързал към нея, а леля им беше единствената майка, която двете сестри бяха имали. Положението, в което се намираха двете, беше толкова отчайващо, че Алексис се надяваше полковникът да прояви съчувствие и към тях. Колкото повече мислеше по този въпрос, толкова повече усещаше, че всъщност шансовете да осъществи замисъла си, са доста големи. Но първо и най-важно беше да получи разрешение за женитбата. Щеше да бъде незаконно, измама, светотатство в очите на Църквата, щеше да направи Розария полигамна съпруга — но пък бе и единственият възможен изход!
Нямаше друг избор, освен да опита. Взе твърдото решение да говори със своя командващ офицер, но не и преди да сподели плановете си с Розария и Филомена. Как щяха да реагират двете жени? Надяваше се Розария да се съгласи, но за Филомена не беше толкова сигурен. Дори и Розария да приемеше идеята му, планът нямаше да сработи без одобрението на лелята — а той се опасяваше, че тя може да възрази по религиозни причини.
Двете жени седяха безмълвни и го слушаха. Когато сподели какво е намислил, те пак не казаха нищо. Единственият звук, който Алексис чуваше през тези няколко секунди, които му се сториха цяла вечност, бяха ударите на собственото му сърце. Преминаващите през дантелените пердета лъчи на ранното есенно слънце рисуваха красиви фигурки върху стария мраморен под, който двете жени бяха излъскали до блясък. В стаята се долавяше лек мирис на дезинфектант. През изминалата нощ той си бе представял реакциите им, опасявайки се от най-лошото, а днес, в момента, в който успя да се откопчи от работа, се беше втурнал към техния апартамент.
Изведнъж Филомена скочи от стола си и се втурна към Алексис. Тя го прегърна и притисна към себе си, последвана от Розария. Двете жени едва не го задушиха в прегръдките си.
— Бог да те благослови, сине мой! Бог да те благослови! — викаше и плачеше Филомена и го притискаше още по-силно.
— Аз… аз… толкова се притеснявах — запелтечи Алексис и също ги притисна към себе си. — Притеснявах се, че… че идеята ми няма да ти хареса… заради Църквата.
— Ха, Църквата! — извика Филомена, отстъпи крачка назад и го изгледа. — Че какво ни пука на нас за Църквата? На нея да не би да ѝ пука за нас?!
— Ами… нямах представа… — промърмори Алексис, все още в шок.
— А аз бих те последвала навсякъде, Алексис — изплака Розария. — Независимо дали съм омъжена за теб, или не!
— Не знам кой те изпрати при нас, сине мой — продължи Филомена, — но който и да е той, ще му бъда благодарна до края на живота си!
— Ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало някога, Алексис! И не само на мен, но и на всички нас! — добави Розария. — С радост бих излъгала, измамила и дори убила, само и само да бъда с теб!
Алексис въздъхна облекчено.
— Благодаря ти, сине мой, благодаря ти! — повтори отново Филомена и най-сетне го пусна.
— Ще можеш ли да уредиш нещата така, че всички да дойдем с теб в Англия? — попита Розария и вдигна очи към него.