— Те си тръгват! Най-сетне си тръгват! — извика Калиопа и се опита да стане от стола си. — Как ми се иска точно сега да можех да подскоча от радост — промърмори и се отпусна обратно на мястото си.
Във въздуха се разнесоха писъците на кирия Марица откъм долната страна на улицата:
— Немците ги няма! Немците ги няма вече!
Беше самата истина. Окупаторите си бяха тръгнали през нощта така внезапно, както и бяха пристигнали. Бяха оставили след себе си само боклуци и хаос. По-късно на хората им отне седмици, докато изчистят домовете си от „мръсната германска воня“, както я наричаше Андрикос. Заминаването им беше отпразнувано с най-голямото тържество, което островът беше виждал някога. Всяко село и град празнуваха, както бяха празнували сватбите и другите си важни събития преди войната. Въпреки че храната беше все още оскъдна, големите количества домашен алкохол я компенсираха. Три дни и три нощи островът беше разтърсван от песни и танци. Бяло-синият гръцки флаг се вееше на всеки балкон, на всеки прозорец, на всеки телеграфен стълб и дърво на острова.
През следващите няколко месеца нещата постепенно се върнаха към нормалния си ход. Мъжете тръгнаха на риболов, а жените се постараха да направят домовете си отново свои. Всички оплакваха убитите във войната, но и се радваха да посрещнат оцелелите. Сред късметлиите беше и младият учител, който нямаше търпение да се върне на мястото си в селското училище.
Университетът в Лесбос също беше възобновил нормалния си учебен процес и Урания започна да се подготвя за завръщането си там. Този път вълнението ѝ беше двойно — Калиопа щеше да дойде с нея, а щеше да види и Михалис, завърнал се жив и здрав от фронта. Двете сестри нямаха търпение да отворят нова страница от своя живот. След като получеха дипломите си, мечтата им за ново селско училище, което да приюти по-големите деца, вече можеше да бъде осъществена.
— Толкова се радвам, че най-после ще се запознаеш с Михалис — каза Урания на Калиопа, докато подреждаха багажа ѝ за Лесбос. — Чудя се как ли му се е отразила войната? Дали е променен?
— Войната промени всички ни, Урания му — отвърна Калиопа. — Би било истинско чудо той да не се е променил.
През последните години Урания и Михалис поддържаха връзка чрез писма. Макар и малко и на големи периоди от време, неговите писма винаги бяха успявали да стигнат до нея. Тя му беше писала редовно, макар да нямаше никакви гаранции, че той ще получи писмата ѝ.
Всеки път, когато отиваше до пощата, за да вземе писмо от Михалис, Урания имаше чувството, че ѝ се стяга сърцето. Споменът за Алексис и писмата му преди толкова време сякаш ѝ се присмиваше и събуждаше старата болка по него. Не че не се интересуваше от Михалис, не че не се радваше да получава новини от него. Тъкмо обратното — мислеше за него и с нетърпение очакваше деня, в който двамата щяха да бъдат отново заедно. Но тя отдавна се беше примирила, че колкото и години да бяха минали, Алексис винаги щеше да си остане любовта на живота ѝ.
Подготовката за заминаването на момичетата на остров Лесбос беше в пълен ход, но за разлика от предишния път Хрисула не се беше поболяла от мисълта, че трябва да изпрати дъщерите си надалече.
— Урания е много добро момиче — повтаряше на съпруга си в опит да се успокои. — Знам, че ще се грижи добре за сестра си.
А самата Калиопа изгаряше от нетърпение да се впусне в новото си приключение.
— Да знаеш, че всички ще ти харесат — казваше ѝ Урания. — Хазяйката кирия Исмини е точно като мама, все ни товари с някакви задачи, но иначе е добронамерена и готви много вкусно. А Талия… о, тя е прекрасна! Ще харесаш и нея, и останалите момичета, които са много забавни, и всичките ми приятели от университета… — нареждаше тя, зачервена от вълнение.
— И? Не забрави ли още някого? — попита я закачливо Калиопа. — Какво ще кажеш за Михалис, той също ли е прекрасен?
— Разбира се, Калиопа му, и Михалис! Нямам търпение да ви запозная най-после! Той е ужасно интелигентен! Когато заговори, човек просто не може да не се заслуша в него. Сигурна съм, че никога не си чувала човек да говори с такава страст за нещата, в които вярва! И не само това, той е много нежна и добра душа. Ще видиш, че ще го харесаш и всички ще си прекарваме чудесно заедно!
Няколко дена преди момичетата да заминат за университета, Андрикос и Хрисула решиха, че искат да изпратят дъщерите си подобаващо. Поканиха всички роднини и приятели. Това щеше да бъде първото истинско семейно празненство след края на войната.