Денят, започнал като прощално тържество за трийсет души в един заден двор, се превърна в церемония за годежа на Михалис и Урания, водена от селския свещеник. Всички бяха поканени. След задължителната благословия хората набързо донесоха маси и столове на селския площад, за да могат да се съберат всички, и всяко домакинство начело с пекаря, касапина и продавача на зеленчуци се втурнаха да извадят от домовете си кой каквото има, за да допринесат с нещо за общата трапеза. За втори път от шест месеца насам селото си припомни онзи тип веселба, каквато беше липсвала по тези места през годините на германската окупация. Храната и виното се лееха, а песните и танците продължиха да огласят околността до късните часове на топлата есенна нощ.
„Любов на ума“. И на стар, и на съвременен гръцки означава топла привързаност и приятелство.
При този вид любов колкото даваш, толкова вземаш.
Това е безстрастна, целомъдрена любов, понятие, измислено от Аристотел.
Включва лоялност към приятелите, семейството и обществото и изисква добродетелност, равенство и добро познаване на характерите.
Втора глава
Кирия Исмини беше много щастлива да види къщата си отново пълна и да приветства с добре дошли своите момичета. Приятелката на Урания — Талия, също се беше върнала да продължи обучението си в университета, но другите две квартирантки си бяха останали у дома. Три години се бяха оказали за тях достатъчни за практикуване на шивашките умения, които бяха придобили тук. Сестрите бяха събрали предостатъчно клиенти на своя остров и не им се налагаше да се връщат да чиракуват на Лесбос. Това означаваше, че едната стая беше свободна, и след кратко обсъждане всички се съгласиха, че стаята трябва да бъде за Урания, защото вече е сгодена. Кирия Исмини, Калиопа и Талия бяха единодушни, че Урания се нуждае от известно уединение. Място, където двамата с Михалис да могат да остават насаме. Обаче Урания беше непреклонна — щеше да продължи да спи при сестра си.
— Ами ако внезапно се събудиш през нощта и имаш нужда от помощ да станеш от леглото? — обърна се тя към Калиопа, докато трите жени се опитваха да я убедят, че най-правилното е тя да остане сама в стая.
— Че аз не мога ли да ѝ помогна? — провикна се възмутено Талия.
— Ти се нуждаеш от място, където двамата с Михалис да можете да бъдете заедно, без ние останалите да ви дишаме във вратовете! — настоя Калиопа.
— Урания, вие вече сте двойка — допълни кирия Исмини, като потупа лекичко лявата ѝ ръка и халката ѝ. — Трябва да се опознаете. А скоро ще бъдете и женени. Годежът е като пробен брак. Когато аз се сгодих за Деметрис, той се премести при мен в къщата на родителите ми, докато се оженим.
— Но ние няма да се женим веднага! — възрази Урания. — Освен това, ако искаме да бъдем насаме, можем да отидем в градината! Овощната градина е предостатъчна, преди войната ни стигаше.
— Това не е същото — усмихна се кирия Исмини. — Преди войната не бяхте сгодени, а сега ви е позволено… по-точно, сега се очаква от вас да оставате известно време насаме!
— Но аз мога да бъда насаме с Михалис навсякъде! — не се предаваше Урания. — Това не означава, че трябва да спя сама в стая!
Според местните обичаи след годежа на младите им се позволяваше да се отдадат на плътски удоволствия. Самият акт, разбира се, беше строго запазен за първата брачна нощ, въпреки че през последните години случаите на „преждевременни раждания“ бяха зачестили. За раждането на тези седмачета, както бяха евфемистично наричани бебетата, се нарочваха било крехкото здраве на булката, било други външни фактори като тежък физически труд, студ, горещина или пикантна храна.
Накрая беше решено и трите момичета да спят заедно в едната стая, а другата да функционира като обща — място, където някоя от тях би могла да се уедини, за да учи, да размишлява или в случая с Урания, където, ако тя желае, би могла да се уедини с Михалис. Кирия Исмини им даде всички възможни мебели, които можеше да задели — стар диван и няколко стола, които момичетата покриха с ярки тъкани кувертюри и възглавнички. Общата стая се превърна в уютно, весело, слънчево местенце. За първи път, откакто се бяха запознали, Урания и Михалис разполагаха с място, където да могат да останат съвсем сами и да затворят вратата. Михалис беше на седмото небе. Чувстваше се свободен да прегръща любимата си и да я целува без страх, че поведението му ще бъде изтълкувано погрешно.