Тази нощ Урания остана при Алексис за първи път. Анна нямаше как да знае дали това е наистина така. Двамата бяха имали предостатъчно възможности да го направят, тъй като тя рядко се беше задържала у дома. Вместо да се почувства скандализирана или шокирана, очите ѝ се насълзиха от умиление при гледката на двамата осемдесетгодишни влюбени. Дали вече не беше късно за тях, или и за това, както и за всичко друго в живота, не важеше правилото „По-добре късно, отколкото никога“? Когато се прибра в стаята си и легна, Анна стигна до заключението, че със сигурност е по-добре нещо да стане късно, отколкото никога, дори когато красотата и жизнеността на младостта отдавна са изчезнали. Очевидно, както и да изглеждаше тялото, духът си оставаше същият. Именно той живееше вечно и пренасяше любовта ни. Анна вече бе имала възможността да се увери в това. Тя също не беше първа младост, но наскоро бе сполетяна неочаквано от страст, отнесла я на места, където не беше стъпвала от толкова дълго време?
От прозореца нахлуваше горещият въздух на летните нощи, който не ѝ позволяваше да заспи. Луната отново растеше играеше на криеница с облаците и обещаваше чувствени наслади.
Горещината действително беше непоносима, но на Анна ѝ харесваше. А и температурите не бяха единственото, което не ѝ позволяваше да заспи тази нощ. В главата ѝ жужаха откровения, чути през последните няколко дена, към които се добавяше и случилото се това лято. Тя за пореден път се удиви от себе си — никога не си беше представяла, че ще има извънбрачна връзка, но и не беше предполагала какво ще я доведе на острова. Сега, от позицията на всичко, което беше научила, осъзна, че проблемите ѝ са незначителни. За разлика от съдбата на родителите ѝ, нейната ѝ се беше усмихнала още в самото начало, изпълвайки детството ѝ с много любов и късмет. Тя наистина беше благословена от Фортуна. Неотдавнашната ѝ криза в брака също изглеждаше незначителна. Да, случката я беше извадила от равновесие, но само защото беше първото разтърсване в нейния иначе спокоен и лесен живот.
Лежеше и преразглеждаше всичко, което ѝ се беше случило, от съвсем нов ъгъл. Нейните проблеми не бяха уникални. Случваха се често, нищо че тя не беше вярвала, че могат да се случат точно на нея и Макс. Но бяха факт. Всяка изневяра има своите последици, а Макс беше предизвикал лавина от проблеми. Възстановяването на брака им и прошката щяха да отнемат време.
През последните месеци на острова имаше моменти, когато в поредния пристъп на гняв Анна си беше мислила, че окончателно е престанала да обича Макс. Но сега си даде сметка, че просто бе престанала да го обича така, както някога, че любовта ѝ към него се е променила. Любовта не може да изчезне за няколко месеца. В крайна сметка нали именно тя беше повтаряла през годините колко много видове любов съществуват по света? Не беше ли научила това и от баща си? Агапе е безгранична, истинската любов е вечна.
Спомените в главата ѝ я върнаха към по-щастливи мигове, към времето преди заболяването на Макс и онова, което тя наричаше загуба на здрав разум. Двамата бяха чудесна двойка в редица отношения. Едни и същи ценности, еднакви цели. Животът им в Лондон преди появата на децата беше вълнуващ — и двамата обичаха работата си, имаха приятели и роднини, които ги подкрепяха. Летните ваканции на този остров, прекарани заедно, бяха незабравими. Преди появата на Алекс и Клоуи двамата бяха имали тук много дни и нощи, пълни с романтика и страст. Анна се осланяше за всичко на Макс, възхищаваше му се и го уважаваше заради невероятния ум, познания и красива външност. Бяха лежали дни наред на брега на слънце и през нощта, загледани в лунната пътека. По идея на Анна дори бяха плували голи в топлите води на Егейско море. Макс се беше влюбил в Анна заради различността ѝ, свободния ѝ дух и насладата ѝ от чувствените удоволствия. Всяко негово докосване я разтърсваше моментално и най-голямото ѝ желание беше да лежи в обятията му.
Макс беше приел културата ѝ и дори беше положил усилия да научи малко гръцки, въпреки че в началото не му се беше получило. По-късно, когато и двете деца бяха започнали да говорят гладко майчиния си език, той се беше решил отново да опита и да подобри познанията си по гръцки.