Звездите вече гаснеха една по една от бледата светлина на сипващата се зора, когато тревожен сигнал прокънтя в мозъка на Пит и изведнъж той усети нечие присъствие. Мигом се събуди, но не направи никакво движение, само загледа през полуотворени очи. Видя тъмен силует, надвесен над него. Напрегна поглед в слабата светлина и се опита да различи подробности. Тъмното очертание бавно се материализира. Беше жена.
— Добро утро — поздрави той и се надигна до седнало положение.
— О, боже! — възкликна жената и бързо затисна с ръка устата си, сякаш да не изписка.
Беше все още доста тъмно, за да види добре очите й, но Пит беше сигурен, че те са изпълнени с безумен страх.
— Извинете — рече той кротко, — не исках да ви изплаша.
Тя бавно спусна ръката си, но продължи да го наблюдава неподвижна. Накрая намери гласа си.
— Аз… аз помислих, че сте мъртъв.
— Предполагам. Сигурно и аз щях да си помисля същото, ако се бях спънал в някого, заспал в прибоя в този час.
— Ужасно ме изплашихте, като се размърдахте и заговорихте.
— Приемете още веднъж моите искрени извинения. — Пит изведнъж осъзна, че жената говори на чист британски английски, но с лек немски акцент. Изправи се на крака. — Разрешете да ви се представя. Казвам се Дърк Пит.
— Аз съм Тери и нямате представа колко се радвам, че сте жив и здрав, господин Пит. — Тя не каза фамилията си, а и Пит не я попита.
— Повярвайте ми, Тери, удоволствието е мое. — Той посочи плажа. — Ще останете ли с мен до изгрева на слънцето?
Тя се разсмя.
— Благодаря ви, с удоволствие. Само че едва ви виждам в тъмнината. Кой знае, може да сте някакво чудовище или нещо подобно. — В гласа й се долавяше шеговита нотка. — Мога ли да ви имам доверие?
— Честно казано, не. Затова съм длъжен да ви предупредя, че съм убил двеста невинни девици точно тук, на това място. — Пит често проявяваше черно чувство за хумор, но знаеше, че това е добра система за изпробване характера на жената.
— Виж ти! Де да бях двеста и първата, но не съм невинна девственица. — Тя говореше усмихната и тъй като вече имаше достатъчно светлина, Пит видя ясно белите й зъби. — Надявам се да не ме обвините за това.
— О, не, аз съм много широко скроен за неща от този род. Само че ще ви помоля да запазите в тайна факта, че двеста и първата не е била чиста като сняг. Защото разчуе ли се, репутацията ми на чудовище ще бъде съсипана.
Двамата се разсмяха, седнаха и се разприказваха, докато горещото слънце неумолимо се издигаше над Егейско море. Когато ослепителното оранжево кълбо хвърли първите си златисти лъчи над трепкащия хоризонт, Пит огледа внимателно жената в новата светлина.
Тя беше около трийсетгодишна и носеше червен бански костюм — бикини, които не бяха от най-оскъдните, въпреки че долната им част започваше на цели пет сантиметра под пъпа. Те блестяха с гланца на сатен и прилепваха плътно по тялото й като втора кожа. Тялото й, макар и крехко на вид, беше стегнато; имаше гладък и плосък корем и съвършени гърди — нито много малки, нито много големи. Краката й бяха дълги, с цвят на каймак и възслаби. Пит реши да пренебрегне това дребно несъвършенство и отмести поглед към главата й. Профилът й беше изящен. Лицето й притежаваше красивите и загадъчни черти на гръцка статуя и щеше да минава за безупречно, ако не беше кръглият белег от шарка до дясното й слепоочие. Обикновено той не се виждаше, тъй като го закриваше черната й, дълга до раменете коса, но сега, както бе повдигнала глава, за да наблюдава изгряващото слънце, абаносовите кичури се бяха отдръпнали зад раменете и разкриваха този мъничък дефект.
Ненадейно жената се обърна и улови проницателния поглед на Пит.
— Мислех, че наблюдавате изгрева — рече тя със смутена усмивка.
— Много изгреви съм наблюдавал, но сега за първи път съм рамо до рамо с прекрасна, истинска гръцка Афродита — отвърна Пит и забеляза, че тъмнокафявите й очи заблестяха от комплимента.