— И колко ви е таксата, докторе? — попита тя с типичен женски кикот.
— Считай, че си я платила.
— А, няма да се отървеш толкова лесно. Настоявам да дойдеш в дома на чичо ми на вечеря още тази вечер.
— За мен ще бъде чест. В колко часа и какъв е адресът?
— Ще кажа на шофьора на чичо да те вземе от портала на Брейди Фийлд в шест часа.
Пит повдигна вежди.
— Защо мислиш, че съм настанен в Брейди Фийлд?
— Ами защото по всичко личи, че си американец, а всички американци на острова са настанени там. — Тери го хвана за ръката и я допря до лицето си. — Разкажи ми нещо за себе си. Каква е работата ти във Военновъздушните сили? Летиш ли? Офицер ли си?
Пит се помъчи да си придаде възможно най-сериозен вид.
— Работя в базата като боклукчия.
Тя зяпна от изненада.
— Наистина ли? Прекалено си интелигентен за боклукчия. — Погледът й зашари по силно почернялото му лице и се закова в зелените му очи. — Е, добре, за мен няма значение какво работиш. А имаш ли вече чин сержант?
— Не, никога не съм бил сержант.
В този момент ярка светлина между скалите на около трийсетина метра от тях привлече вниманието на Пит. Светещ обект отрази слънчевите лъчи за миг. Той продължи да гледа към мястото, но не зърна ново проблясване или движение. Тери го усети, че се напрегна.
— Какво има?
— А, нищо. Стори ми се, че нещо плува във водата, но вече не го виждам. — Той я погледна и в очите му засвяткаха дяволити пламъчета. — Време е да се връщам в базата. Чака ме много боклук за изхвърляне.
— И аз трябва да се прибирам. Чичо вероятно се чуди какво ли ми се е случило.
— А ще му кажеш ли?
— Не ставай глупав — засмя се тя, като стана и изчисти с ръка пясъка по тялото си, после оправи бикините си.
Усмихнат, Пит също се изправи на крака.
— Защо жените винаги са свенливи и се дърпат, преди да легнат с мъж, а след това стават безгрижни и весели?
Тя сви нехайно рамене.
— Предполагам, защото сексът освобождава всичките ни задръжки и ни кара да се държим естествено. — Кафявите й очи блестяха силно. — Нали разбираш, ние, жените, също имаме животински инстинкти.
Пит шеговито я плесна по задника.
— Хайде, ще те изпратя до вас.
— Ще има дълго да ходиш. Вилата на чичо ми се намира в планините оттатък Лиминас.
— Къде са тия планини и къде е Лиминас?
— Лиминас е малко селце на около десетина километра нагоре по пътя — и тя посочи на север. — Но не разбирам защо питаш къде са планините? — Ръката й се изви към склоновете във вътрешността на острова, които са на километър и половина от пътя. — Онова там какво е според теб?
— В Калифорния, откъдето съм, всичко, което е под височина деветстотин метра, ние наричаме хълмове.
— Вие, янките, все се фукате.
— Това е велико американско развлечение.
Двамата тръгнаха бавно по пътеката, извеждаща от залива. Отстрани на банкета стоеше малък спортен открит миникупър. Английската състезателна зелена боя върху малката кола почти не се виждаше под тасоския прах.
— Харесва ли ти моята жестока състезателна кола? — попита гордо Тери.
Пит се разсмя на определението й „жестока“, употребено за кола.
— О, да, бива си я — влезе в тона й той. — Твоя ли е?
— Да, купих я нова в Лондон и сама изминах с нея целия път от Хавър дотук.
— Колко време ще останеш при чичо си?
— Взех си три месеца ваканция и ми остават още месец и половина. После обаче ще се върна с кораб. Шофирането през континента е забавно, но много уморително.
Пит й отвори вратата и тя седна зад волана, бръкна под седалката си и извади връзка ключове. Пъхна единия в ключалката за запалването и го завъртя.
Пит се наведе и я целуна леко.
— Надявам се чичо ти да не ме чака със заредена пушка.
— Не се безпокой. Той харесва мъжете от военновъздушните сили. Той самият е бил летец по време на Първата световна война.
— Хайде бе! — изсмя се саркастично Пит. — Остава да ми кажеш, че ти е разправял как е летял заедно с Рихтхофен1.
— О, не, той изобщо не е бил във Франция. Воювал е тук, в Гърция.
Сарказмът на Пит се стопи и го обзе странно чувство на студ. Той впи пръсти до побеляване на кокалчетата им в прашната вратичка на колата.