— Споменавал ли е чичо ти за… Курт Хайберт?
— Много пъти. Двамата заедно патрулирали във въздуха. — Тя включи на първа скорост, усмихна се и му помаха. — Е, хайде, до довечера. И не закъснявай! Чао!
Преди Пит да каже нещо в отговор, мъничката кола се стрелна напред. Той проследи с поглед как се отдалечава на север и изчезва зад гъст облак прах. Последното, което видя, беше развятата от вятъра черна коса на Тери.
Вече започваше да става неприятно горещо. Той бавно се обърна и закрачи обратно към летището. Настъпи нещо остро с единия си бос крак и изруга под носа си. Подскачайки на куц крак, извади от петата си малко трънче и го захвърли към крайпътния храст. Продължи да върви, вторачен в земята, за да не се убоде отново и след няколко крачки забеляза следи от подметки, подковани с кабари.
Пит клекна и огледа отпечатъците. Сред тях ясно се виждаха и следите от босите крака на него и на Тери, които на места бяха покрити със следите от подметките. Той сви устни. Някой е проследил Тери по пътя й за плажа. Вдигна ръка и засенчи очите си, за да погледне към слънцето. Беше все още доста рано и той реши да проследи стъпките.
На едно място те отбиваха от пътеката и тръгваха по посока на скалите, където свършваха. Пит се покатери по твърдата неравна повърхност и видя, че дирята продължава оттатък скалите. Тя го изведе отново на пътя, но този път под ъгъл на пътеката. Един трънлив клон на храст одраска ръката му, оставяйки кървави резки, но той не обърна внимание. Беше плувнал в пот, когато излезе отново на главния път. Тук следите от подметки свършваха и започваха следи от автомобилни гуми, чиито ромбични шарки се открояваха ярко в пръстта покрай павираната пътна настилка.
И в двете посоки нямаше никакво автомобилно движение и Пит спокойно постла хавлиената си кърпа, седна върху нея и започна да възстановява случката в ума си.
Който и да е следил Тери, той е паркирал тук, отишъл е до колата й и след това е тръгнал след нея по пътеката. Но преди да стигне до брега, е чул гласове, затова се е обърнал и е продължил към скалите, където се е скрил и е наблюдавал него и Тери. След като се е зазорило, нашественикът се е върнал на главния път, като е използвал за прикритие скалите.
Пъзелът беше елементарен и се подреди бързо, с изключение на три липсващи парченца. Защо е била следена Тери и от кого? Отговорът, който предположи Пит, го накара да се усмихне — може би беше някой местен любопитко. И ако е така, той е видял много повече, отколкото е очаквал.
Стомахът на Пит се сви на топка. Най-много го безпокоеше третото липсващо парченце. Нещо в логическото му мислене му убягваше. Отново погледна следите от гумите. Те бяха от голям автомобил, от рода на камион. Присви очи и мислите му запрепускаха. Не беше чул колата на Тери, тъй като беше заспал на плажа. А камионът вероятно е спрял съвсем безшумно.
Втренченият поглед на Пит се отмести от ромбичните шарки към брега. Прибоят обливаше пясъка и заличаваше всички следи от човешка дейност. Той прецени на око разстоянието от главния път до брега и започна да разсъждава като гимназиален учител.
Ако един камион се намира в точка А, а двама души са на плажа, на осемдесетина метра от него, в точка Б, защо двамата на плажа не са чули камионът да тръгва, при положение че е било толкова тихо в онзи ранен час?
Отговорът му се изплъзваше. Пит само сви рамене и се отказа да го търси. Изтърси кърпата си, метна я около врата си и закрачи обратно по безлюдния път към портала на базата, свирукайки си „Дълъг е пътят до Типерари“.
3.
Младият русокос моряк изтегли въжетата и малката осемметрова китоловна лодка се оттласна лениво от импровизирания пристан близо до Брейди Фийлд и пое по синия воден килим към „Първи опит“. Тупкащият четирицилиндров мотор „Буда“ движеше здравия морски съд със скорост осем възела и изхвърляше познатата миризма на дизелови изпарения. Наближаваше девет часа и слънцето вече печеше силно, а лекият ветрец откъм морето не носеше никаква прохлада.
Пит стоеше и наблюдаваше как брегът се отдалечава и когато пристанът се превърна в малка точица върху линията на прибоя, той приседна с осемдесет и шест килограмовата си тежест върху тръбното леерно ограждане, обточващо кърмата, като задните му части застрашително надвиснаха над бялата пенеста диря на лодката. От необичайното си положение той чувстваше пулсациите от вала, а погледнеше ли надолу, виждаше как гребният винт цепи водата. Китоловната лодка беше само на четвърт морска миля от „Първи опит“, когато Пит забеляза, че младият моряк на щурвала го гледа с възхищение.