— Извинете, сър, но имате вид на човек, прекарал доста време на такава лодка — каза морякът, сочейки с брадичка позата на Пит. Младежът, почернял от егейското слънце, имаше интелигентно лице и освен бермуди и дълга, рехава, руса брада не носеше нищо друго.
Пит се хвана здраво с едната ръка за лекия кърмов упор, а с другата бръкна във външния си джоб и извади цигара.
— Имах такава, когато бях в гимназията — подметна той нехайно.
— Значи сте живели в близост до вода.
— Да, в Нюпорт Бийч, Калифорния.
— Страхотно място. Отскачах дотам с кола, когато след гимназията ходех на курсове в „Скрипс“ в Лайола. — Морякът се захили до уши. — Майчице, какви момичета имаше там! Вие сигурно сте си отживели в ония години.
— Може и така да се каже — отвърна Пит и смени темата. — Кажете ми, какъв проблем сте имали по време на работата по проекта?
— Ами през първите две седмици всичко вървеше добре, но след като открих обещаващо място за проучване, нещата се объркаха и закучиха.
— Какъв род неща?
— Предимно повреди в съоръженията. Започнаха да се късат стоманените въжета, да изчезват или да се повреждат машинни части, да прекъсва генераторът, ей такива неща.
Бяха вече наближили „Първи опит“ и младежът отново хвана здраво щурвала и насочи лодката към стълбата на кораба.
Пит се изправи на крака и започна да оглежда извисяващия се до тях плавателен съд. Според морските стандарти той беше малък — осемстотин и двайсет тонен, дълъг четирийсет и шест метра. Построен беше в холандската корабостроителница в Ротердам преди Втората световна война. Веднага след нахлуването на германците екипажът на кораба успял да го измъкне и закара в Англия, където успешно служил като влекач на торпилирани и повредени кораби, които откарвал в пристанището на Ливърпул под носа на немските подводници. След края на европейските военни действия умореният и очукан корпус бил продаден от холандското правителство на американските ВМС, които веднага го включили в запасния флот в Олимпия, щата Вашингтон. Там той останал в продължение на цели двайсет и пет години, плътно обвит със сиво пластмасово покривало против ръжда. После новосъздадената Национална агенция за подводни и морски проучвания купила останките и ги преустроила в съвременен океанографски плавателен съд, който прекръстила на „Първи опит“.
Пит примижа от блясъка на бялата боя, покриваща кораба от вълнореза до кърмовия упор. Качи се по стълбата на борда, където го посрещна старият му приятел командир Руди Гън, шкипер и ръководител на проекта.
— Изглеждаш напълно здрав — каза Гън без усмивка, — като изключим кървясалите ти очи. — Той извади цигара и преди да я запали, предложи една и на Пит, който поклати глава и му показа своята между пръстите си.
— Научих, че си имал проблеми — подхвана Пит.
Лицето на Гън помръкна.
— Точно така. Тъкмо затова помолих адмирал Сандекър да те изпрати тук, а не да си почиваш и развличаш! — сопна му се Гън.
Пит повдигна вежди от изненада. Грубият тон не беше обичаен за Гън. При нормални обстоятелства дребният командир беше сърдечен и весел човек.
— Спокойно, Руди — каза меко Пит, — хайде да се скрием някъде от този пек и ще ми разкажеш за какво става дума.
Гън свали очилата си с рогови рамки и избърса със смачкана носна кърпа потното си чело.
— Извинявай, че избухнах, Дърк, но не помня някога да са ставали толкова много повреди една след друга. А планът на проекта бе разработен и изпипан до най-малката подробност. Затова съм тъй раздразнителен. Дори екипажът видимо ме избягва от два-три дни насам.
Пит сложи ръка върху рамото на приятеля си и се усмихна.
— Бъди сигурен, че и аз ще те избягвам, ако продължаваш да се държиш като проклет малък негодник.
Гън го изгледа за миг безизразно, после като че ли изведнъж се отпусна от облекчение и се разсмя, отмятайки глава назад.
— Слава богу, че дойде — рече той и стисна силно ръката на Пит. — Може и да не успееш да разрешиш нито една от загадките, но поне на мен ще ми е по-леко, като знам, че си тук. Хайде, ела — Гън се обърна и посочи към носовата част, — кабината ми е там.
Пит го последва по една стръмна стълба до следващата палуба и влезе след него в малко помещение, което вероятно е било направено от строител на килери. Единственото удобство, при това голямо удобство, беше вентилационният отвор на тавана, който пропускаше прохладен въздух.