Пит застана под отвора и се остави на въздушната струя да го облее. После яхна един стол, подпря ръце върху облегалката му и зачака Гън да му разкаже за проблемите си.
Гън затвори илюминатора и остана прав.
— Преди да започна, кажи ми какво знаеш за нашата егейска експедиция.
— Чух само, че „Първи опит“ проучва Средиземно море със зоологическа цел.
Гън зяпна от почуда.
— Нима адмиралът не ти е дал никакви подробности за проекта, преди да те изпрати от Вашингтон тук?
Пит си запали нова цигара.
— Защо мислиш, че идвам направо от столицата?
— Не мисля… просто предположих, че…
Пит го прекъсна с усмивка.
— От четири месеца не съм бил дори близо до Щатите. — Той изпусна кълбо дим към вентилационния отвор и проследи с поглед как синкавата мъгла бе бързо изсмукана навън. — В съобщението на Сандекър до теб се казва само, че той ме праща директно на Тасос. Вероятно е пропуснал да спомене откъде ще пристигна и кога. И затова си ме очаквал да падна от синьото небе преди четири дни.
— Още веднъж извинявай — сви рамене Гън. — Прав си, разбира се. Аз си мислех, че два дни ще са достатъчни за твоята алуминиева гъска да те докара от Вашингтон. Когато се забърка в оная каша в Брейди Фийлд вчера, по моите сметки ти вече беше закъснял с четири дни.
— Беше неизбежно. На мен и Джордино ни бе възложено да пренесем по въздуха продоволствия за една полярна изследователска станция, разположена на плаващ леден къс, на север от Шпицберген. Веднага след като кацнахме, се надигна виелица и ни закотви там за седемдесет и два часа.
Гън се разсмя.
— О, значи си летял от лют студ на силен пек, а?
Пит не каза нищо, само се усмихна.
Гън отвори горното чекмедже на малко компактно писалище и му подаде кафяв плик, който съдържаше няколко скици на странна на вид риба.
— Да си виждал такава риба някога?
Пит огледа рисунките. Повечето от тях изобразяваха една и съща риба, но с известни различия във външния й вид. Първата представляваше древна гръцка илюстрация върху ваза, другата — върху парче от римска фреска. Направи му също впечатление, че от всичките рисунки две изглеждаха по-съвременни и стилизирани и изобразяваха рибата в няколко последователни движения. Последната беше снимка на вкаменелост в пясъчник. Пит погледна питащо Гън.
Гън му подаде лупа.
— Ето, разгледай ги с това.
Пит се наведе над рисунките и започна внимателно да ги оглежда една по една през лупата. На пръв поглед рибата приличаше по размер и форма на едър тон. Но като се вгледа, видя, че долните тазови перки наподобяват съединени ципести крака. Други два подобни крайника бяха разположени точно пред тръбната перка.
Той подсвирна високо.
— Това е странен екземпляр, Руди. Как му е името?
— Не запомних латинското му наименование, но учените на борда на „Първи опит“ му дадоха гальовния прякор „Тийзър“2.
— Защо?
— Защото по всички закони на природата тази риба би трябвало да е изчезнала преди повече от двеста милиони години. Но както виждаш от рисунките, хората продължават да твърдят, че са я виждали. На всеки петдесет-шейсет години този вид се появява, но за жалост на учените, никой не е успявал да улови някой Тийзър. Ако съществува такава риба, то тя трябва да има невероятен късмет. Буквално стотици са рибарите и учените, които те гледат в очите и твърдят, че са улавяли на въдицата си или в мрежата си някой Тийзър, но преди да го метнели на борда, той им се изплъзвал. Всеки зоолог в света е готов да даде какво ли не, за да притежава жив или дори мъртъв Тийзър.
Пит загаси цигарата си в един пепелник.
— Какво й е толкова ценното на тази риба?
Гън вдигна скиците към него.
— Обърни внимание, че художниците нямат единодушно виждане за кожата й. Те я рисуват или с тънки люспи, или с гладка кожа, а един дори я е нарисувал с мъхеста кожа като на голям тюлен. Ако приемеш вероятността за окосмена кожа плюс удължените крайници, може да говорим за наченки на първото млекопитаещо.
— Да, но ако кожата е гладка, значи имаме просто ранно влечуго. Днес планетата е пълна с такива.
В очите на Гън се появи уверен израз.
— Другото, което трябва да се вземе предвид, е, че Тийзър живее в топли, плитки води и всяко регистрирано наблюдение е ставало на не повече от три мили от брега, като всички от тях са били точно тук, в източното Средиземно море, където средната температура на повърхността рядко спада под двайсет градуса.