Пит отново хвърли бегъл поглед към снимката.
— Ако тази така наречена „жива вкаменелост“ все още плува в първоначалната си форма, как тогава ще може да премине в по-напреднал стадий?
— Всеки растителен или животински вид е нещо като родословно дърво — поясни Гън. — Всеки клон може да възпроизведе потомство, еднакво по големина и форма, а братовчедите от другата страна на планината възпроизвеждат раса от гиганти с две глави и четири ръце.
Пит започна да става неспокоен. Той отвори вратата и излезе на палубата. Горещият въздух го блъсна като гъст облак пара и той потрепери. Толкова разноски, толкова хора, които се трепят от работа, за да уловят една миризлива риба, помисли си той. Кой го е грижа дали нашите предци са били маймуни или риби? Какво значение има това? Със скоростта, с която човечеството върви към саморазруха, самото то вероятно ще изчезне напълно след още хиляда години, ако не и по-малко. Той се обърна и застана на тъмния праг на кабината с лице към Гън.
— Добре — заговори той бавно, — знам какво търсите ти и твоята група от академични умове. Сега единственият ми въпрос е къде се вписвам аз в цялата тази работа. Ако имаш проблеми със скъсани кабели, повредени генератори или липсващи инструменти, не аз съм ти нужен, а добър механик, който знае как да ремонтира и поддържа съоръженията.
Гън го изгледа с недоумение, после се усмихна.
— Аха, значи си черпил информация от доктор Найт.
— Доктор Найт ли?
— Да, Кен Найт, младият човек, който те качи на китоловната лодка сутринта. Той е брилянтен морски геофизик.
— Доста внушително определение — каза Пит. — Той наистина се държа дружелюбно, докато пътувахме насам, но не ми се стори чак брилянтен.
Жегата навън ставаше непоносима, металните леери блестяха заплашително. Пит, без да се замисля, сложи ръка върху перилото и мигом изруга, когато дланта му едва не се залепи за нагорещения метал. Най-неочаквано болката от опарената му ръка го раздразни и той влезе отново в кабината, като затръшна силно вратата след себе си.
— Хайде да подминем тия глупости — рече той рязко. — Просто ми кажи какво чудо очакваш да направя, което да остави един Тийзър върху полицата над камината ти, и аз ще запретна ръкави.
Той се излегна върху леглото на Гън, пое си дълбоко въздух и се отпусна. След като прохладният въздух в кабината му подейства успокоително, отмести поглед към Гън и забеляза, че лицето му е безизразно. Той обаче го познаваше достатъчно добре, за да не долови притеснението му. Протегна ръка и стисна рамото на приятеля си.
— Слушай, не искам да се показвам користен, но ако настояваш да се присъединя към малкия ти екип от научни пирати, ще трябва да ме почерпиш едно питие. Разговори като този карат човек да ожаднява.
Гън се разсмя с облекчение и поръча по вътрешната разговорна уредба малко лед от камбуза. После извади бутилка „Чивъс Регал“ и две чаши от най-долното чекмедже на писалището.
— Докато чакаме леда, можеш да хвърлиш едно око на доклада ми за повредите в съоръженията — и той му подаде жълта папка. — Описал съм всеки случай в пълни подробности и в хронологичен ред. Отначало ги смятах за обичайни аварии или просто за лош късмет, но те вече прескачат границите на случайните съвпадения.
— Имаш ли доказателства, че е нещо умишлено, саботаж?
— Не, никакви.
— Найт спомена за скъсано въже. Срязано ли е било?
Гън сви рамене.
— Не, краищата му бяха оръфани, което пък е друга загадка. Сега ще ти обясня. — Гън изтръска цигарата си в пепелника. — Ние винаги спазваме стриктно границата на безопасността. Например ако в спецификациите на въжето е казано, че има опасност то да се скъса при натоварване над единайсет хиляди и триста килограма, ние никога не го натоварваме повече от две, две и двеста хиляди килограма. Поради тази голяма граница на безопасността НЮМА все още не е имала нито едно фатално произшествие при изпълнение на проект. За нас човешкият живот е много по-важен от което и да е научно откритие. Подводното проучване е рискована работа и списъкът с имена на хора, опитали се да разкрият нови тайни от моретата, е дълъг.