— Колко е било натоварено въжето, преди да се скъса?
— И дотам щях да стигна. Хиляда и осемстотин килограма. Беше невероятен късмет, че никой не пострада от скъсването на въжето.
— Мога ли да видя въжето?
— Разбира се. Прибрах скъсаните краища и ги запазих, за да ти ги покажа.
На вратата се почука силно и един червенокос младеж на не повече от деветнайсет години влезе в кабината с малка кофичка с лед. Той я постави върху писалището и се обърна към Гън.
— Ще поръчате ли още нещо, сър?
— Да. Слезте долу до ремонтната палуба и донесете тук парчетата от скъсаното въже.
— Веднага, сър. — Момчето се обърна кръгом и бързо излезе от кабината.
— От екипажа ли е? — попита Пит.
Гън сложи кубчета лед в чашите и наля от уискито. Подаде една от чашите на Пит и отвърна:
— Да, на борда имаме осемчленен екипаж и четиринайсет учени и лаборанти.
Пит завъртя жълтата течност около кубчетата лед.
— Възможно ли е някой от тях да е отговорен за проблемите ти?
Гън поклати глава.
— Мина ми през ума подобно нещо, дори имах съновидения и затова прегледах личното досие на всекиго поне петдесет пъти. Не открих никакъв мотив, който би подтикнал някого от тях да възпрепятства изпълнението на проекта. — Гън отпи глътка и продължи: — Не, сигурен съм, че е работа на външен човек. Някой незнайно защо иска да ни попречи да уловим риба, която дори може и да не съществува.
Младежът скоро се върна с две дължини от скъсано въже. Подаде стоманените сплитки на Гън и напусна кабината, като внимателно затвори вратата след себе си.
Пит отпи нова глътка и стана от леглото. Остави чашата си върху писалището, взе едното парче въже и започна да го оглежда.
То приличаше на всяко друго стоманено въже. Всяко парче беше близо шейсет сантиметра и се състоеше от двеста и четирийсет нишки, сплетени в стандартния диаметър от 1,5 сантиметра. Въжето не беше скъсано равно, нишките бяха накъсани една по една по протежение на 38 сантиметра и краищата им приличаха на две неравни конски опашки.
Нещо привлече вниманието на Пит и той взе лупата. Очите му заблестяха, устните му бавно се разтегнаха в самодоволна усмивка. Старите чувства на възбуда и любопитство се надигнаха в него. Това може би ще се окаже интересна загадка за разплитане, в края на краищата, помисли си той.
— Откри ли нещо? — попита го Гън.
— Да, и то доста. Имаш враг, който не желае да ловиш риба в неговата територия.
Гън отвори широко очи.
— Какво откри?
— Въжето е било умишлено прерязано — отвърна Пит с леден глас.
— Как така „прерязано“? — извика Гън. — Къде виждаш намеса на човешка ръка?
Пит му подаде лупата.
— Виж как скъсаното върви спираловидно надолу и се извива навътре към сърцевината. Виж и как нишките изглеждат сплескани. Ако въже с този диаметър е дърпано от двете страни, докато се скъса, нишките се оголват и краищата им сочат навън от сърцевината. А такова нещо тук няма.
Гън продължи да се вглежда в скъсаното въже.
— Не разбирам. Как е могло да стане?
Пит се замисли за миг.
— Предполагам с примакорд.
Гън облещи очи зад очилата си.
— Шегуваш се, нали? Това не е ли експлозив?
— Да, експлозив е — отвърна спокойно Пит. — Примакордът прилича на канап или тънко въже и може да бъде усукано във всякаква дебелина. Използва се главно за рязане на дървета и за едновременно възпламеняване на отделни групи взривни вещества, разположени на разстояние. Действа като огнепроводен шнур, само че гори и избухва много по-бързо, почти със скоростта на светлината.
— Но как е могъл някой да постави експлозиви под кораба, без да бъде забелязан? Водата тук е кристалночиста, видимостта е над трийсет метра. Все някой на борда е щял да види нашественика или поне да чуе взрива.
— Преди да се опитам да ти дам отговор, искам да ти задам два въпроса: какво е било закачено за въжето и кога установи скъсването му?
— Въжето беше свързано с подводната декомпресионна камера, тъй като водолазите работеха продължително време на дълбочина петдесет и пет метра и се налагаше да им се извършва декомпресия, за да бъдат предпазени от кесонова болест. Установихме, че въжето е скъсано около седем часа сутринта, веднага след закуска.
— А оставили ли сте камерата във водата за през нощта?
— Не. Винаги я спускаме преди зори, за да е готова да посрещне водолазите, в случай че се наложи по-ранно аварийно спускане.