Огромен кран се издигаше от кърмата и надвисналата над водата стрела изваждаше от дълбините кръгъл като топка предмет. Сержантът видя мъже около крана и вътрешно се зарадва, че цивилни също работеха в неделя.
Изведнъж визуалното му проучване бе прекъснато от глас като на робот, който прозвуча по вътрешното разговорно устройство.
— Здравейте, командна кула, тук радиолокаторът… Чувате ли ме?
Сержантът остави бинокъла и включи микрофона.
— Тук командна кула, радиолокатор. Слушам ви.
— Имам контакт на около десет мили в западна посока.
— Десет мили в западна посока? — прогърмя гласът на сержанта. — Та това е над вътрешността на острова. На практика контактът ви е едва ли не над нас.
Той се обърна и погледна отново черното табло, за да се увери, че в този час не се очакват полети.
— Следващия път бихте ли ме уведомили по-рано?
— Нямам представа откъде се появи — отвърна монотонно гласът от радиолокаторния бункер. — През последните шест часа на екрана не сме наблюдавали никакъв обект в никоя посока в радиус от сто мили.
— Няма да е лошо вие там или да се събудите, или да проверите наред ли е проклетият ви уред — сопна се сержантът, като изключи микрофона и грабна отново бинокъла. После стана и се взря на запад.
И го видя… Беше мъничко тъмно петънце, летящо ниско над хълмовете, на нивото на върхарите. Приближаваше се бавно — със скорост не повече от сто четирийсет и пет километра в час. За известно време то като че ли бе надвиснало над земята, след което изведнъж започна да добива форма. Скоро през бинокъла изпъкнаха ясно очертанията на крилете и фюзелажа. Виждаха се толкова ясно, че не беше възможно да се сбъркат. Сержантът ахна от почуда, когато трещящият звук на двигател на стар едноместен биплан с неприбираем колесник проряза сухия островен въздух.
Като се изключеше стърчащата цилиндрова глава на редовия мотор, фюзелажът имаше аеродинамична форма. Пилотската кабина беше открита, голямото витло разсичаше въздуха като стара вятърна мелница. Цялата машина беше боядисана в яркожълто. Сержантът свали бинокъла в мига, в който самолетът, с познатото немско обозначение от Първата световна война — черен малтийския кръст — прелетя покрай командната кула.
При други обстоятелства, ако самолет прелетеше на метър и половина от кулата, сержантът щеше да се просне по корем на пода. Но сега той така онемя при вида на съвсем истински призрак, спуснал се сякаш от мъгливите небеса на Западния фронт, че се вцепени на място. Докато самолетът отминаваше, пилотът му помаха от кабината. Късото разстояние позволи на сержанта да види добре лицето му под износеното кожено пилотско боне и очилата. Призракът от миналото се хилеше и потупваше прикладите на двете картечници, стърчащи от кабината.
Това да не е някаква грандиозна шега? Да не би пилотът да е някой смахнат грък от цирк? Откъде изникна? Съзнанието на сержанта се изпълни с въпроси, на които не намираше отговори. Изведнъж видя как две светлинни петна присветнаха от задната част на витлото. В следващия миг прозорците на кулата се пръснаха на парчета и изчезнаха около него.
И тогава на Брейди Фийлд се разрази война. Пилотът на изтребителя от Първата световна война заобиколи диспечерската кула и започна да обстрелва съвременните гладки реактивни самолети, паркирани на плаца. Един по един старфайърите F-105 бяха подложени на атака от стари осеммилиметрови куршуми, които направиха на решето тънките им алуминиеви обшивки. Три от тях избухнаха в буйни пламъци, мекият асфалт под тях се разтопи и се превърна в димящи локви от смола. Отново и отново яркожълтата летяща антика се извисяваше над аеродрума, за да избълва оловна градушка на разрушението. Дойде ред и на единия от каргомастерите С-133. Той изригна в гигантски грохот от пламъци, които се извисиха на стотици метри във въздуха.
В кулата сержантът лежеше на пода и гледаше със замаяна глава кървавата диря на гърдите си. Той внимателно извади черното бележниче от външния джоб на ризата си и смаян видя малката кръгла дупка в средата на корицата му. Тогава с мъка се изправи на колене и огледа стаята.
Блестящи парченца стъкла покриваха пода, радиоуредбата, мебелите. В средата на помещението климатичната инсталация лежеше прекатурена като мъртво механично животно, изпружило вкочанени крака във въздуха; охладителят й изпускаше бавно въздух към пода от няколко кръгли дупки. Сержантът се вгледа в радиото. Като по чудо то бе останало невредимо. Той запълзя по пода, порязвайки коленете и ръцете си в кристалните парченца. Пресегна се за микрофона и го сграбчи здраво, окървавявайки черната пластмасова дръжка.