— Никаква ли следа от самолета или от приятеля ви не е намерена?
— Никаква. Братът на Хайберт се опита да го издири след войната, но лобното място на Курт си остана загадка.
— Брат му също ли е бил летец?
— Не. Той беше офицер от германските ВВС. Срещах се с него няколко пъти по различни поводи преди Втората световна война.
Пит потъна в мълчание. Разказът на Фон Тил звучеше като прекалено добре заучен, помисли си той и се изпълни с чувството, че е бил използван като дървена примамка за лов на патици. Лека, но заплашителна тръпка премина през него. Чу потракването на високи токчета и разбра, без да се обръща, че в стаята влезе Тери.
— Здравейте! — прозвуча безгрижно и весело гласът й.
Пит се извъртя на мястото си и я погледна. Тя беше облечена с къса над коленете рокля, наподобяваща римска тога, която разкриваше тънките й крака. Хареса му цветът й — златистооранжев, който подхождаше на черната й коса. Погледът й мигом бе привлечен от униформата на Пит. Лицето й леко пребледня и тя притисна с ръка устните си, както бе направила и на плажа, когато го бе видяла да се размърдва. После се усмихна плахо и пристъпи към него, излъчвайки сексапилна красота и сърдечност.
— Добър вечер, прелестно създание — отвърна чистосърдечно Пит, като пое протегната й ръка и я целуна.
Тери се изчерви и се вгледа в усмихнатото му лице.
— Тъкмо щях да ти благодаря, че дойде — заговори тя, — но сега, като виждам какъв гаден номер се опитваш да ми извъртиш, смятам да те изритам по проклетия ти…
— Не го изричай — прекъсна я Пит и разтегна устни в сатанинска усмивка. — Знам, че няма да ми повярваш, но тъкмо днес следобед командирът на базата ме свали от боклукчийската кола, назначи ме за пилот и ме повиши в чин майор.
Думите му я разсмяха.
— Как не те е срам! Каза ми, че чинът ти бил по-нисък от сержантския.
— Не, казах само, че никога не съм имал чин сержант, което е самата истина.
Тя плъзна ръка под мишницата му.
— Отегчи ли те чичо Бруно с разказите си за голямата война?
— Не, не ме отегчи, а по-скоро ме плени.
Очите й, въпреки усмивката, се изпълниха със страх. Пит се запита какво ли си мисли тя.
Тери заклати глава.
— Ама и вие, мъжете, с тия ваши военни случки… — Тя оглеждаше униформата на Пит и не можеше да повярва, че това е същият мъж, с когото се бе любила на плажа. Този тук беше далеч по-очарователен и изискан. — Чичо Бруно, ще ти отнема сега Дърк. Можеш да го имаш след вечеря.
Фон Тил удари токове и се поклони.
— Както кажеш, мила моя. През следващия час и половина ти ще бъдеш нашият командващ офицер.
Тя сбърчи нос и отвърна:
— Много мило от твоя страна, чичо. В такъв случай първата ми заповед към вас двамата е: „Ходом марш към трапезарията!“.
Пит поведе Тери през терасата към стръмно стълбище, което водеше до кръгъл балкон.
Гледката беше удивителна. В далечината се виждаха светлините на Лиминас. Оттатък морето първите звезди започнаха да подават върховете си през ширналото се черно покривало. В средата на балкона беше подредена маса за трима. Голям жълт глобус с шест свещи хвърляше загадъчна светлина върху масата и позлатяваше сребърните прибори.
Пит издърпа стола на Тери и прошепна в ухото й:
— Внимавай много. Знаеш колко ме стимулира една романтична атмосфера.
Тя го погледна и му се усмихна.
— А ти защо мислиш, че се постарах да я направя точно такава?
Преди Пит да отговори, Фон Тил се доближи, следван от огромното куче, и щракна с пръсти. В следващия миг се появи млада гъркиня с гръцки национален костюм и остави на масата мезета от видове сирена, маслини и краставички. След малко бе поднесена пилешка супа, застроена с лимонов сок и яйца. После дойде ред и на основното блюдо: печени стриди с лук и счукани орехи. Тил отвори бутилка „Рецина“ — тънко отлежало гръцко вино. Вкусът му на смола напомни на Пит за терпентин. Момичето, което сервираше, раздигна чиниите и приборите, после сложи на масата поднос с плодове и напълни чашите с кафе, приготвено по турски, и непрецедените, смлени на прах зрънца се слегнаха в чашата като утайка на морското дъно.
Пит преглътна насила силната неподсладена течност и отърка колене в коленете на Тери. Очакваше да получи в отговор миловидна усмивка, но вместо това тя го погледна с уплаха в очите, сякаш искаше да го предупреди за нещо.